— Вие тримата вървете във всекидневната, докато аз довърша ордьоврите — каза Лори.
— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Харпър.
Лори се поколеба и погледна към плота.
— О, разбира се, ако нямаш нищо против. Просто трябва да подредя няколко ордьовъра върху подносите.
— Страхотно. С това определено мога да се справя.
— Ела с мен, Джак — предложи Марк. — Количката с напитките е във всекидневната. Харпър, твоето питие ще те очаква.
Джак погледна назад, докато излизаше от стаята след Марк, и топла вълна на нежност я обля, когато видя несигурното му изражение. Той се чувстваше удобно с нея, повече, отколкото с всеки друг. Повече от всички други на света, осъзна младата жена и се изпълни с чувство на дълбока гордост.
Лори й обясни какво трябва да свърши и двете се увлякоха в непринуден разговор, докато се опознаваха една друга. Лори обясни на своята гостенка как напредва приспособяването им след преместването от слънчевата Калифорния към потъналата в сняг Монтана. Лори Галахър беше сърдечна и мила жена и Харпър много я хареса още на десетата минута. Сърцето й се късаше от мъка при мисълта, че такава прекрасна майка бе изгубила единственото си дете.
Двете жени отнесоха двата подноса с ордьоври във всекидневната, където Марк и Джак стояха до коледната елха, всеки с чаша яйчен пунш в ръка. Марк им помогна да оставят подносите, след което им връчи по една чаша.
— Честита Коледа! Благодаря и на двама ви, че сте наши гости и донесохте радост в дома ни!
Погледна към съпругата си и помежду им премина сянка на тъга, преди и двамата да се усмихнат и да надигнат чашите си. Харпър и Джак също вдигнаха своите и Харпър отпи глътка от гъстата млечна течност с няколко капки алкохол. Беше доволна, че е съвсем малко. Не беше много по пиенето и ако имаше повече алкохол, питието щеше да бъде прекалено силно за нея.
Докато сваляше чашата от устните си, погледна към Джак, който тъкмо бе отпил. Върху лицето му се изписа неподправен ужас, преди да се задави и струя яйчен пунш да се изстреля от устата му, докато кашляше и се опитваше да си поеме дъх.
Харпър взе чашата от ръката му, Марк се зае да го потупва по гърба, а Лори се спусна към него със салфетка. Той я взе, избърса устата си, а очите му се насълзиха от силната кашлица.
— О, боже! — възкликна Лори. — Добре ли си? Ей сега ще ти донеса чаша вода. Сигурно пуншът е попаднал в трахеята ти.
Тя изхвръкна от стаята, а Марк спря да го тупа по гърба. Джак се изкашля още един път и пое дълбоко дъх.
— Какво е това? — попита той, оглеждайки чашите в ръцете на Харпър, сякаш тя държеше два големи бокала с отрова, от която той току-що бе отпил.
— Само сметана и яйца, и ами…
Харпър погледна безпомощно към Марк, който й хвърли смутена усмивка.
— Би трябвало да се досетя, че не си свикнал с подобен вкус — каза Марк.
Лори се върна в стаята и подаде на Джак чаша вода. Той я пое с благодарен поглед, преди да я наклони към устата си и да я изпие на три бързи глътки. Джак за последен път потръпна, а Харпър остави двете чаши на масата и внимателно огледа подносите с храна. Имаше няколко вида сирене, но също и зеленчуци и крекери, малко ядки и сушени плодове. Въздъхна облекчено. За Джак имаше богат избор от храна, която нямаше да му причини стомашни смущения. Поне се надяваше. Не беше медицинско лице, но неговата диета беше доста ограничена и тялото му вероятно щеше да реагира зле на храни, с които не беше свикнал.
По дяволите, трябваше по-рано да се сетя за това, упрекна се тя. Съдейки по изражението върху лицето на Марк, и той си мислеше същото.
— Защо да не отворим подаръците, преди да пристигнат Пам, сестрата на Лори, и нейните две момчета — предложи Марк и ги поведе към елхата.
Харпър разбра, че той се опитва да разсее притеснението на Джак, задето се бе задавил с пунша и го бе изплюл. Всъщност Джак не изглеждаше точно притеснен — все още, — а по-скоро обиден, че се бяха опитали да го отровят на Коледа. Но Джак беше стеснителен, много скоро щеше да се запита дали не бе направил нещо погрешно и тогава със сигурност щеше да се притесни. Не че бе извършил нещо неуместно, имайки предвид, че те трябваше по-добре да обмислят някои неща, но независимо от това Джак щеше да се зачуди и Харпър се зарадва на решението на Марк по-бързо да се заемат с нещо друго.
— Страхотна идея, Марк — подкрепи го Лори и се запъти към торбите под дървото, оставени по-отзад.
Харпър грабна купчината подаръци, които бе донесла, и отиде при Джак, за да му даде неговия. Завари го да стои пред дървото с изражение на пълно объркване на лицето, докато разтриваше „игличките“ на изкуственото дърво между пръстите си. Наклони се напред и колебливо помириса.