— То не е истинско — прошепна тя, навеждайки се към него.
Той я погледна.
— Не е истинско ли?
— Да, то е, хм, направено от…
Пластмаса? Найлон? Харпър всъщност нямаше представа.
Веждите на Джак се смръщиха, но в следващия миг пръстите му напипаха една от примигващите лампички и той леко я докосна, сякаш мислеше, че ще го опари.
— Те са като мънички звезди, достатъчно студени, за да ги държиш в ръка — промърмори той.
Изглежда, му харесваха и устните на Харпър се извиха в лека усмивка, докато го наблюдаваше. Взираше се в него, изучавайки изражението на детинска почуда върху силното му красиво лице. Аз съм влюбена в него, помисли си младата жена. Беше прекалено бързо, прекалено скоро, прекалено рисковано в много отношения, прекалено… о, имаше толкова много „прекалено“, но беше истинско и реално. Обичам те, каза си, докато той се взираше в изкуственото дърво, а върху лицето му бе изписана смесица от благоговение и удивление. Силата на чувствата й едва не извика сълзи в очите й.
Кога се бе случило? — запита се тя, опитвайки се да определи точния момент, когато се бе влюбила. Трябва да е бил… важен и съдбовен миг, нали? Но, не, осъзна замечтано, не беше един-единствен миг, в който времето беше спряло. Беше красив низ от моменти, всеки един отварящ сърцето й за него малко по малко. И този беше един от тях. Да наблюдава Джак под блещукащите светлини на първото му коледно дърво, беше като внезапно откровение. Понякога чудесата — като любовта — се случваха тихо. Кротко. Без шумни фанфари. Без ослепителни светкавици. Защото истинските чудеса не се нуждаеха от такива неща. Очите им се срещнаха и сърцето й запя. Обичам те, отново си помисли Харпър. И това беше колкото обикновено, толкова и вълшебно.
— Ето — прошепна тя и погледът му се сведе надолу, когато тя сложи опакования подарък в ръцете му.
Той примигна насреща й, сетне огледа пакета, увит в яркочервена лъскава хартия, завързана с панделка в бяло и червено, и лицето му се озари от изражение на истинска радост.
— Благодаря ти! — промърмори той. — Харесва ми.
Тя тихо се засмя.
— Вътре има нещо.
— Вътре?
Той преобърна пакета в ръцете си.
— Никога ли досега не си получавал подарък, Джак? Дори когато си бил дете?
Той поклати глава.
— Не.
Сърцето й се сви — дори тя, детето от приемните семейства, бе получавала няколко подаръка за Коледа, — но не искаше да го накара да се почувства странен, затова се усмихна.
— За мен е чест да ти връча първия подарък. Хайде да седнем и да го отвориш.
Лори бе взела нейните торби и се бе настанила на дивана, а останалите се присъединиха към нея, като си подаваха подаръците. Джак ги наблюдаваше, първата сянка на несигурност се появи в очите му. Харпър знаеше какво си мислеше — че той няма какво да им даде. Трябваше да му помогна с цялата тази работа с подаръците. Не бе предвидила, че той ще се почувства зле, задето не участва на равни начала. Господи, наистина се налагаше да започне по-внимателно да обмисля ситуацията му. Трябваше да се досети, че след като наблюдаваше всичко толкова отблизо, той ще изпита силно желание да се включи. Тя едва бе започнала да го опознава, но беше длъжна да осъзнае това.
— Това е от мен и Джак — рече бързо и подаде подаръка, който бе купила за семейство Галахър.
Беше албум с исторически бележки и с красиви фотографии на забележителностите на Монтана, дело на местен фотограф.
Лори погали корицата.
— О, Харпър, Джак, това е прекрасно! Чудесно допълнение към новия ни дом. Благодаря ви!
Харпър се усмихна.
— През лятото, ако имате желание, ще се радвам да ви покажа някои от тези места. Има красив водопад недалече от тук. В албума можете да видите негова снимка.
Лори погледна към Марк и на Харпър й се стори, че зърна нещо като надежда в очите на по-възрастната жена. Дали нейният подарък я бе направил щастлива — дори и за кратко, — че са се преместили в Монтана? О, надяваше се да е така.
— За нас ще е истинско удоволствие.
Харпър се извърна към Джак.
— Отвори своя — нежно го подкани.
Джак сведе поглед към подаръка в скута си и после бавно, много бавно и старателно развърза панделката, разви хартията и обърна книгата, която тя бе избрала за него. „Пътеводител за дивата природа на Монтана“.