— Аз… реших, че би могъл да видиш имената на местата, които вече си опознал — много тихо рече тя.
Джак се втренчи в книгата и с обич я докосна, преди да вдигне поглед към нея.
— Благодаря ти! — промълви, а грейналото му от пълна и искрена радост лице накара сърцето й да прескочи един удар.
— Няма защо.
— Аз… аз нямам нищо за теб.
Тя улови ръката му и я стисна.
— О, Джак, ти вече ми даде толкова много. Ти ми върна живота.
Тя му се усмихна, в очите й заблестяха сълзи, а той й отвърна с такава сладка усмивка, че направо разби сърцето й. Този голям, силен и способен мъж се чувстваше толкова неуверен и объркан в тази непозната за него ситуация.
След това семейство Галахър връчиха на Харпър и Джак техните подаръци — по един красив, ръчно изработен шал за двамата. Джак с възхищение докосна своя, после го обви около врага си, усмихнат до уши, и повече не го свали. Всички се ухилиха, а после разговаряха и се смяха, похапвайки от ордьоврите още известно време, преди входният звънец да иззвъни и Лори да скочи на крака.
— О, боже, съвсем изгубих представа за времето. Това сигурно е сестра ми, а аз трябва да проверя пуйката. Марк, ще отвориш ли вратата?
Двамата останаха сами за миг и Харпър взе ръката на Джак в своята, наведе се и бързо го целуна по устата.
— Добре ли си?
Той кимна, погледът му се задържа върху устните й, изпълвайки я с желание да си тръгнат на секундата. Тя го искаше. По начин, по който не бе желала никого преди. А от трепетното предвкусване как ще се люби с него в стомаха й сякаш избухнаха безброй фойерверки.
Примигващите лампички в елхата заблестяха още по-ярко, свещите върху полицата на камината засияха с такава топлина, че радостта заискри и затанцува в сърцето на Харпър.
Тази Коледа беше първата от много години, когато тя изпита истинско щастие, нещо, което не смяташе, че някога отново ще почувства. Да прекара този празник със семейство Галахър, беше като балсам за една друга част на душата й. Семейство. Родители. Не нейни, не и на Джак, но дом, в който тя се чувстваше наистина добре дошла.
Шумна група от трима души нахлу в стаята и я изтръгна от блажените й мисли. Жената, която беше малко по-млада версия на Лори, говореше оживено, последвана от две момчета, които възбудено бърбореха.
— Днес не трябваше да вали сняг, а аз едва виждах през предното стъкло, докато шофирах до тук. Кълна се, онези синоптици би трябвало да…
Всички притихнаха, когато зърнаха Харпър и Джак да седят във всекидневната, но след краткото стъписване се втурнаха вътре, за да се представят. Джак и Харпър се изправиха, а Пам сърдечно ги прегърна, притискайки ги за миг към гърдите си, преди да ги пусне. Харпър се засмя, изненадана от тази въодушевена изява на привързаност.
Двете момчета — или по-скоро млади мъже — Оливър и Бенджи, се представиха с широко ухилени физиономии, а сетне изгледаха с любопитство Джак, преди да отстъпят настрани. Оливър беше към осемнайсетгодишен, а Бенджи изглеждаше на единайсет или дванайсет. И двамата имаха русата коса на майка си и открити усмивки.
Марк наля питиета на всички и те побъбриха няколко минути, смяха се и се опознаваха. Пам беше мила и добра като Лори, но с по-непринуден и весел характер, а момчетата й се държаха учтиво и приятелски. Семейство Галахър очевидно им бяха разказали малко за положението на Джак, защото при представянето те избягнаха всякакви неудобни въпроси. Но след като поговориха малко, Бенджи очевидно не можа да се сдържи и изтърси:
— Ти наистина ли си живял в гората през целия си живот?
Възцари се кратка тишина и всички погледи се насочиха към Джак. Той кимна, с леко напрегнат вид, но Бенджи се засмя и възкликна:
— Това е яко. Яко ли беше?
Джак кимна много сериозно, преди да отговори:
— Да, през зимите винаги е як студ.
Харпър искаше едновременно да избухне в смях и да се разплаче и съдейки по израженията на останалите, те явно се чувстваха по същия начин. Бенджи поклати глава, явно леко смутен, макар че очите му все още сияеха от любопитство.
— Но ти сприятели ли се с вълците и други такива животни?
По лицето на Джак се мярна нещо, което Харпър не можа да определи, но то изчезна също толкова бързо, преди той да отговори:
— Да. Най-добрият ми приятел беше вълк. Казваше се Пъп.
— Пъп — повтори Бенджи с нотка на благоговение в гласа. — Ще ми разкажеш ли за Пъп?
Джак остана мълчалив, явно борейки се с решението, преди да кимне:
— Да, ще ти разкажа за Пъп.
Бенджи се ухили, а Пам зададе на Харпър някакъв въпрос и вниманието беше отвлечено от Джак.