— Наистина е красиво, нали? — прошепна тя с леко пресеклив глас заради емоциите от преживяната нощ.
Искаше да му покаже и други неща, да изпита всичко, което за него щеше да бъде съвсем ново — вечери с пайове в полунощ, пикници в слънчеви паркове, гледане на среднощни филми и хиляди други неща, които хората имаха за даденост. Искаше да наблюдава лицето му, докато той изживяваше всичко това, да види възхищението в очите му, смущението, разбирането. Искаше да го гледа, докато си обяснява нещата с бързия си находчив ум. И в същото време друга част от нея искаше той да остане завинаги такъв, какъвто беше — невинен, красив, недокоснат, неин.
Джак затвори прозореца, за да не влиза студ, и се извърна към нея, обхвана лицето й с шепи и се взря в нея, сякаш тя беше най-красивото създание, което той някога бе виждал.
— Ти ме караш да виждам красотата там, където не съм я виждала преди, Джак — пророни тя, извърна лице и затвори очи, докато целуваше дланта му. — Ти правиш всичко да изглежда като ново. Дори и мен.
Той наклони глава и на мъждивата светлина в стаята сенките заиграха по очертанията на лицето му, светлите му очи изгаряха нейните — единственият огън, който искаше да я сгрява.
— Това добре ли е? — попита той. — Това, че те правя нова?
— Да, това е много, много добре.
Тя се преобразяваше, осъзна Харпър, макар все още да не бе сигурна за всичките начини, с които той й помагаше да израсне, но това беше добре. Беше правилно. Откакто Джак се бе появил в нейния свят, бяха изникнали много въпроси, но въпреки това накрая имаше чувството, че животът й се изяснява, докато преди това само се бе лутала. Може би част от това се дължеше на дълбоката благодарност, която изпитваше към него. Може би това беше перспективата за собствения живот и за битките, които бе водила. Още не беше напълно сигурна, но всичко беше свързано с него. Чувстваше се като разцъфващо цвете, нежно разтварящо листенцата си под слънчевите лъчи, които дори не бе подозирала, че съществуват, защото венчелистчета бяха здраво свити в корава пъпка, за да я предпази от всичко, нужно й, за да разцъфти.
— Забавлява ли се тази вечер? — прошепна тя, пръстът й се плъзна по мекия вълнен плат на шала му.
Той кимна.
— Да. Много. — Замисли се за миг. — Когато ти беше в кухнята, агент Галахър ми разказа за жената, която ме е отгледала. Той я е открил. Била бежанка от войната. Истинска… война. — Извърна поглед за кратко. — Айзак Дрискол я е използвал. Тя също е постъпила зле. Но поради някаква причина аз не я мразя. Тя ми е дала всичко, което е могла.
Харпър го изучава за миг, замислена за вродената му доброта. За нежното му сърце. За самия него.
— Радвам се, че получаваш отговори, Джак. Ти ги заслужаваш.
Погледите им се кръстосаха, в изражението му се долавяше уязвимост.
— Всички са се отказвали от мен. Никой не ме е задържал.
Сърцето й замря, после се сви от състрадание.
— Аз ще те задържа — прошепна младата жена.
Думите, които се изтърколиха от устните й, внезапно я накараха да се почувства засрамена. Сведе очи.
Той повдигна брадичката й с ръка, така че очите им отново да се срещнат.
— Обещаваш ли? — попита.
Тя кимна. Погледите им останаха преплетени. Знаеше, че ще го направи. Без значение какво им готвеше бъдещето. Без значение дали самият той ще реши да я задържи… или не. Джак щеше да остане част от нея. Завинаги. Тя щеше да го задържи. Никога нямаше да го остави да си тръгне, защото не знаеше как.
Двамата останаха до прозореца още няколко минути, потопени в този споделен миг на уязвимост, втренчени в тъмната нощ. Той погали пръстите й, ръцете му се придвижиха нагоре по нейните, топлината му я обгърна. Да, тя го жадуваше. Жадуваше за всяка минута от настъпващата нощ.
Извърна се и бавно го целуна, а той простена и се притисна към нея, телата им се срещнаха и нейната мекота се сля с неговата твърдост — две идеални половинки на едно цяло. Езиците им се преплетоха и затанцуваха, сетне тя изви глава назад, засмя се и подръпна шала му.
— Знам, че ти харесва, но ако ще те целувам както трябва, се налага да го махнеш.
Харпър никога не беше виждала шал да се сваля толкова светкавично.
Смехът й секна, заглушен от устата му.
Двамата се целуваха и целуваха, ръцете им неспирно шареха, затруднени от прекалено многото дрехи, с които бяха облечени. Харпър усети доказателството за неговото желание и се потърка в него. Той издаде съскащ звук на мъчителна възбуда и устните му се отлепиха от нейните.
Тя прокара пръст надолу по белега под скулата му, без да откъсва поглед от него, див и пламнал от страст, и за миг — но само за миг — се изплаши от дълбочината на желанието, което съзря в очите му. Той искаше да я обладае, да я завладее, да се чифтоса с нея бясно и с безумна самозабрава. Видя го в погледа му, в стиснатата му челюст, но после изражението му се смекчи и буйният пламък в очите му помръкна. Нейното дишане се успокои, ударите на сърцето й се забавиха, но някъде дълбоко в нея бе избухнала ответна искра, а сетне бе угаснала. Не знаеше как да нарече това. Знаеше само, че и тя го желаеше.