— Заведи ме в леглото, Джак — пророни тя. — Искам да бъда с теб.
Очите му се разшириха и той отстъпи малко назад, сякаш искаше да я види по-добре, да прочете изражението на лицето й, да разбере дали тя наистина искаше това, за което той си мислеше.
— Люби ме — потвърди тя.
— Да — рече той и простотата на отговора, когато очите му горяха толкова ярко, а цялото му тяло трепереше, я накара да се усмихне.
Джак вдигна ръка, после я отпусна.
— Откъде… откъде да започнем?
— Свалянето на дрехите ни навярно е най-доброто начало.
Усмивката му беше сладка и неуверена. Момчешка. Но той вдигна ръце и изхлузи тениската през глава, разголвайки красивата си гръд пред нея, белезите му белееха и изпъкваха в полумрака. Харпър се наклони напред, прокара език по един, сетне по друг. Дъхът му секна, той приближи ръце към главата й и зарови пръсти в косата й. Тя измърка, вдигна глава и плъзна пръсти под мишниците му.
— Харпър — изохка той с нотка на отчаяние в гласа.
— Да — отвърна тя, — знам.
Нямаше да продължи дълго. Но след този първи път щяха да разполагат с цялата нощ. При тази мисъл мускулите между краката й се стегнаха.
— Това може… — Джак преглътна, внезапно обхванат от неувереност, опитвайки се да се овладее. — Ние може да имаме… — Веждите му се смръщиха, а тя затаи дъх. — Деца — довърши той.
О. Тя издиша дълбоко, сърцето й се изпълни с нежност. Поклати глава.
— Не. Аз съм, ъ, вземам нещо, което няма да позволи това да се случи.
Той за секунда я изгледа недоумяващо, но после кимна, очите му отново запламтяха, когато тя започна да се съблича.
Харпър свали дрехите си под взора му, очите му алчно поглъщаха всяка част от нея, която се разголваше, а дъхът му излизаше на накъсани стонове. В очите му се четеше такова нескрито възхищение, че тя се почувства красива. Обожавана.
Улови ръката му и двамата извървяха няколкото крачки до леглото. Джак събу ботушите си, а после и дънките, толкова бързо, че в гърдите й се надигна кикот, който замря при вида на възбудената му мъжественост.
Тя преглътна.
— Знаеш ли как се прави? — прошепна.
Той пристъпи по-близо към нея. Когато заговори, гласът му бе дрезгав и плътен:
— Аз… знам основното. Останалото ще трябва ти да ми го покажеш. Аз имам… въпроси.
— Какви например? — тихо попита тя.
Защо се опитваше да го забави? Страхувам ли се? — запита се тя. Не от него, не от това, осъзна младата жена. Просто никога досега не бе изпитвала такава огромна… настървеност, когато ставаше дума за секс. Може би защото не бе искала. Може би си бе поставила за цел да го избягва, защото тогава човек губеше контрол. Но сега осъзна, че си бе забранявала единственото нещо, което би могло да й помогне да се излекува.
Джак плъзна пръст по гърдата й и остана очарован, когато зърното й щръкна и тя потръпна от удоволствие.
— Ще ти кажа, когато му дойде времето.
Хвана ръката й и сега той я поведе към ръба на леглото, отметна покривалото и й помогна да легне до него. После придърпа завивките и няколко минути те просто се наслаждаваха на допира на голите си тела едно до друго, на топлината, която споделяха, на безопасността на стаята, на надеждата, която се простираше пред тях. Дългата прекрасна нощ беше пред тях. Кожата на Харпър настръхна и от устните й се отрони въздишка, когато той сведе глава и плахо зацелува заоблената й гърда. Тя го наблюдава секунда и осъзна, че той избягва зърната й.
— Можеш да ме целунеш там — прошепна му и леко изви тялото си, предлагайки му себе си.
Джак се стъписа за миг, но сетне очите му потъмняха, страстта лумна в тях, той захапа едното зърно и нежно го засмука. Тя простена.
— Това ти харесва — изрече той с хриплив глас, в който се долавяше нотка на благоговение.
— Да — задъхано отвърна тя.
Той отново се наведе и този път зарови глава между гърдите й, езикът му обикаляше зърната й, подлудявайки я от желание, пулсирането между краката й се засили, трескави тръпки плъпнаха по тялото й.