— Джак — простена Харпър и го придърпа към себе си, копнееща той да запълни празнотата в нея.
Той се надигна над нея, сянка в мрака, очите му диво святкаха и макар тя да очакваше сърцето й да замре, желанието й да угасне, всъщност се случи точно обратното. Тялото й тръпнеше от екстаз. Тя му откликваше по някакъв първичен начин, който не можеше да определи. Почувства главозамайващ прилив на възбуда и нуждата й за него я накара да се гърчи, горещото пулсиране между краката й причиняваше сладка болка. Разтвори бедра, за да го подкани, молейки го да завладее най-нежната й част и да я направи своя. Вярвам ти — помисли си младата жена. — С всяка частица от мен.
Протегна ръка и насочи възбудената му мъжественост към влажната си сърцевина.
— Бавно — прошепна.
Той се подчини, но Харпър усещаше колко му струва това, дишането му се учести, крайниците му се разтрепериха, когато той започна да навлиза в нея бавно, само на сантиметър, изпълвайки я с възхитително удоволствие… болка. Тялото й се нагласи под неговото, мускулите й го обхванаха, докато той проникваше в нея докрай с пръхтене — животински звук на дълбока наслада, радост, облекчение, изненада и отчаяние, всичко смесено в едно.
Не се наложи да му обяснява какво да прави след това. Тялото му пое контрола, докато излизаше бавно и после отново влизаше. Движенията му бяха в синхрон с продължителните мъжки стонове на екстаз и къси изблици на възторг, докато той потъваше в нея и после отново се отдръпваше. Движеше се с необикновена съсредоточеност, а звуците, които издаваше, я възпламениха. И, о, боже, усещането беше толкова прекрасно, могъщото му тяло, горещо и твърдо, я изпълваше; грубата му кожа я търкаше по най-чувствителните й кътчета, напред, назад, но прекалено бавно. Мъчително бавно.
— По-бързо! — простена тя с умоляваща нотка в гласа. — По-бързо, по-бързо, по-бързо — настоя задъхано.
— Аз ще…
— Знам — отвърна Харпър. — Искам да го почувствам. Искам да те почувствам.
Искаше да го гледа, докато за пръв път се изливаше в нея. Нямаше търпение.
Усети колебанието му, нещо подобно на страх се мярна върху лицето му, но само за секунда, докато той най-после — най-после — ускори тласъците си, бедрата му потръпваха, прониквайки докрай. Да, да, да. Тя стегна бедра около него, без да откъсва поглед от лицето му, в очакване на мига, когато той щеше да се напрегне от непоносимо удоволствие. Но за нейна изненада, я заля всепоглъщащата вълна на собствената й наслада, оргазмът се надигна толкова вихрено, че я свари неподготвена, и тя изкрещя, разтърсвана от пулсиращо блаженство, експлодиращо и чезнещо.
Погледът му натежа, клепачите му се спуснаха, устата му се отвори и той се гмурна в нея веднъж, два пъти, животински вик на върховна сласт изригна от него, когато той отметна глава назад и се притисна в нея за последен път.
С едно последно стенание Джак рухна върху нея, извъртайки главата си настрани, докато сърцата им биеха ведно, накъсаните им дихания се смесваха, забавяха, а потта охлаждаше кожите им.
Харпър почувства как той се усмихва, заровил лице във врата й. Лек смях се отрони от устните й, когато тя напрегна вътрешните си мускули, за да стисне мъжествеността му, все още наполовина вътре в нея. Той изсумтя до гърлото й, изкиска се и от движението членът му се изхлузи от тялото й.
Джак се претърколи настрани, подпря се на лакът и се втренчи в нея. Върху лицето му бе изписано изражение на смаяна радост, толкова откровено и ясно, че тя шумно се разсмя. Повдигна се и силно го целуна още веднъж по устата.
— Да го направим отново — предложи той с нисък и изпълнен със задоволство глас.
Харпър отново се засмя, целуна го и плъзна пръст по устните му.
— Първо ме прегърни за малко.
И той го стори. Тя знаеше, че той се наслаждава на интимността, удоволствието беше толкова явно изписано върху красивото му лице, че можеше да прочете всеки нюанс от емоциите му. Неговата радост вдъхнови и нейната. Никога досега в живота си не се бе чувствала толкова задоволена, да лежи редом с него в топлото легло, да споделят изживяванията си, да се докосват, отново и отново да се любят.
Нощта напредна, обвивайки се плътно около тях, сякаш никой друг не съществуваше. Само те двамата.
— Това. Тук — задъхано изрече той, взрян настойчиво в нея, със свързани тела и преплетени сърца.
— Какво? — попита тя и мигът забави своя ход, въпреки че всичко в нея препускаше, летеше.
— Това изпълва душата ми. Ти изпълваш моята душа.
О, Джак!