Потенциал. Баща му е бил умен. Схващал бързо нещата. Той е имал… потенциал. Надежда. Надежда за… добър живот. Джак запомни думата. Хареса му. Запита се дали и той също имаше потенциал. Може би го беше наследил от баща си заедно с външния вид. Прокара ръка по брадата си.
— Предполагам, че ще искаш да се избръснеш, след като се настаниш в стаята си.
Джак кимна бавно, неуверено. Подрязваше брадата си с джобния нож, ала не бе бръснал лицето си, откакто бе започнало да брадясва. Брадата го топлеше през зимата. Тя беше знак за останалите, че той е зрял мъж и може да има потомци.
Но всички мъже, които бе видял досега в цивилизацията, имаха обръснати лица. Предполагаше, че жените в цивилизацията смятаха, че има други по-важни неща, отколкото чифтосването и потомците. Джак отново прокара пръсти по челюстта си, чудейки се какво би й харесало на Харпър.
— Както и да е — въздъхна дядо му. — Баща ти беше добър човек. Щеше да има добър живот, ако онази жена… — Стисна зъби за миг, после вдигна ръка към брадичката си и я потри, преди да продължи: — Е, ще се задоволя с това да кажа, че бих искал нещата да са различни, но това е положението.
Това е положението.
Дядо му не изглеждаше щастлив от това и Джак внезапно се почувства още повече не на място. Стой неподвижен, не се движи. Не се превръщай в плячка. Знаеше, че това не беше правилната дума, но беше най-добрата, за която се досети. Животните надушваха смущението и страха и се възползваха от това. Същото правеха и хората, той го знаеше, но не можеха да ги подушват. Вместо това използваха очите и умовете си.
Той още не знаеше дали дядо му беше добър, или лош. Надяваше се да е добър, но докато не се увери в това, щеше да го наблюдава. Тази къща го караше да се чувства особено с високите си студени стени, красивите затворени в клетки птици и с обитателите си, които имаха странен вид и говореха неща, които го караха да мисли, че имаха нещо друго наум, което той щеше да разбере, ако слушаше внимателно.
— Като заговорихме за баща ти, Джак, неговото падение започна заради една жена. — Дядо му изглеждаше ядосан. — Ще ми е много неприятно да видя същото да случва и с теб.
Джак се облегна назад, приковал поглед във възрастния мъж. Харпър. Той говореше за Харпър. Силен гняв прониза гърдите му.
— Жената, която доведе днес, тя очевидно не е от нашия сой.
Джак имаше някаква представа за какво говори дядо му, но остана мълчалив. Чакаше да чуе всички думи, за да ги свърже наум. Да ги разбере.
— Името Феърбанкс носи големи привилегии, но също и известни затруднения. По-конкретно, другите ще искат да те използват заради това, което можеш да направиш за тях. Ето защо баща ти свърши така зле. — Дядо му го изгледа настойчиво, после въздъхна. — Знаеш ли какво означава златотърсачка, Джак?
Златотърсачка. Някоя, която копае, за да намери злато? Но не мислеше, че дядо му има това предвид. Бавно поклати глава.
— Това е жена, която те желае заради парите ти, синко.
— Аз нямам никакви пари — бавно изрече Джак.
— Ти не си имал никакви пари. Но сега си Феърбанкс. Всичко това… — махна с ръка във въздуха — е на твое разположение.
— Какво?
— Какво е на твое разположение? Ами тази къща, възможностите, които името Феърбанкс отваря пред теб, а може би някой ден и компанията „Феърбанкс“, Джак. — Той се наклони напред със замислено изражение. — Ще те науча на основното. — Повдигна вежди. — И някой ден може би… можеш да наемеш способни хора, които да се справят с особеностите на бизнеса. — Изправи се, изглеждаше… по-обнадежден. — Някой ден ще имаш свой син и тогава всичко това ще бъде негово. Така се наследява една компания, Джак. Така фамилното име се предава от поколение на поколение.
Джак превъртя в ума си всичко, което бе казал дядо му. Той вярваше, че майката на Джак бе съсипала живота на баща му. Мислеше, че Харпър също ще съсипе живота на Джак. Че тя беше златотърсачка, която го искаше заради парите му. Но Харпър го бе целунала още преди да знае, че той притежава каквото и да било. Преди дори да узнае, че той е Феърбанкс. Преди още да има фамилно име.
Освен това той й вярваше. Тя беше честна и мила и бе плакала за Пъп, защото Джак го бе обичал. И най-важното, той я бе помирисал. Тя беше неговата самка, неговата половинка. Това беше всичко.
Дядо му се изправи.
— Както и да е, ти сигурно си уморен. Друг път ще поговорим за това. — Погледна часовника на китката си. — Трябва да вървя. Нека ти покажа твоята стая. Позволих си да поръчам на нашата икономка, Бернадет, да купи някои дрехи и каквото още е нужно за теб.