— Птиците?
— Жената на дядо ми е жена птица. Има огромна стая със стотици птици. Те се наричат тропически и живеят в клетки.
— Аха. Птичарник.
Да, тя можеше да си представи колко странно му се е видяло това. Странно и навярно тъжно да види затворени в клетки птици, когато ги беше виждал само да летят свободни. На нея самата това й се струваше много тъжно.
— Птичарник — повтори Джак. — Да, това е думата. — Внезапно се изправи, пристъпи напред и я грабна в обятията си и макар да приличаше на един Феърбанкс, Харпър се зарадва, че все още се движеше като ловец. — Липсваше ми — изръмжа в ухото й и я избута назад, така че задните й части се опряха на съседната маса.
Тя потръпна от думите му, от докосването му, от мускулестото му тяло, притиснато към нейното. Разтвори крака, за да може той да пристъпи между тях.
— Ти също ми липсваше. Когато не ми позвъни, аз си помислих, че може би…
Харпър извърна очи от неговите, смутена от своята уязвимост.
Той отмести глава настрани, за да я застави тя да го погледне в очите.
— Какво?
— Ами че ти просто свикваш с новия си живот… така че…
— Така че не съм искал да те видя?
Харпър се изчерви.
— Да. — Поклати глава и се намръщи. — Не, аз разбирам. — Засмя се принудено. — Искам да кажа, че наистина би трябвало да посвещаваш цялото си време, за да опознаеш новия си живот.
Между очите му се появи дълбока бръчка.
— Струва ми се, че сега имам повече време. Не е нужно да ходя на лов, за да се храня, а и преди… ставах с изгрева и си лягах със залеза на слънцето, така че тук се почувствах много… уморен. — Смръщи вежди, сякаш не беше доволен от думите, които бе избрал. — Дните ми се струват… странни. Но, Харпър, аз искам ти да бъдеш част от моите дни. От всички мои дни. Искаш ли и аз да бъда част от твоите?
— Да — задавено кимна тя.
Той се усмихна и тя разбра, че повече думи не бяха нужни. Джак отново се наклони напред и прилепи устни към шията й, вдъхвайки уханието й. Тя отметна глава назад, за да го улесни.
— Трябва да попитам от кого да получавам съобщенията си — промърмори той. — Не искам пак да пропусна някое твое обаждане.
— Мм — изхъмка тя. — Радвам се, че намерих смелост да се отбия днес.
— Аз също — прошепна той, облизвайки бавно шията й, което я накара да простене.
Усети прилив на влага и силно пулсиране между краката си. Заби леко ноктите си в гърба му, а той отвърна с глухо ръмжене. Възбуда и страх се преплетоха в нея, както винаги когато той направеше нещо толкова явно… първично и животинско. Поредната тръпка в слабините я накара да изохка.
— Джак — въздъхна тя.
— Караш ме да се чувствам ликуващ — задъхано отрони той до врата й.
Тя леко се засмя, което се сля със скимтенето й, когато той захапа кожата й.
— Ликуващ?
— Мм — измънка Джак, вдигна глава и срещна погледа й със закачлива усмивка. — Това означава щастлив, че и отгоре. Чувствам се ликуващ, когато съм с теб.
О, господи, той беше толкова сладък! И секси. И… да, тя също се чувстваше ликуващо.
Джак впи устни в нейните в страстна, всепоглъщаща целувка и светът около нея се стопи. Той имаше вкус на канела и ухаеше на нещо ново… сапун или одеколон за след бръснене, какъвто никога досега не бе използвал. Беше едва доловим, приятен аромат, но тя си спомняше онази божествена нощ в нейното легло и как на сутринта кожата й все още беше напоена с миризмата му — чисто мъжка, на секс… на него. Знаеше, че в живота, освен на себе си, човек трудно можеше да не мирише и на нещо друго — сапун, прах за пране, — но щеше да й липсва чистият му аромат, преди да попадне в плен на безбройните продукти.
— Липсваха ми нашите целувки — промълви той, отново плъзгайки устни по шията й. — Липсваше ми да бъда в теб, да те любя. Искам още сега да бъда в теб.
Джак улови ръката й и я насочи към своята мъжественост, твърда, опъваща докрай панталона му.
Обля я гореща вълна. О, да! Тя също го желаеше!
— Не можем, Джак — простена тя. — Не и тук.
— Защо не? Никой няма да дойде тук.
Тя се засмя, но смехът премина във въздишка, когато той раздвижи бедрата си, търкайки възбудения си член между разтворените й крака. Втвърдените й зърна докоснаха гърдите му и електрически импулс се стрелна надолу към мястото, жадуващо той да го изпълни.
— Защото това е библиотеката на дядо ти. Това просто… не е…
Той леко се отдръпна и се взря в нея.
— Хората се любят само в леглото? — попита искрено заинтригуван и може би малко ядосан.