Глава 22
Джак седна в леглото, все още замаян от съня, и примигна в тъмната стая. Добре познатите предмети дойдоха на фокус, след като съзнанието му се проясни. Отвън се чуваше странен шум, различен от обичайните горски звуци, който навярно го бе изтръгнал от съня.
Протегна ръка към Пъп и тутакси го обзе дълбока тъга, когато осъзна, че той не беше редом с него. И никога вече нямаше да бъде.
Краката му докоснаха студения под и той се изправи. Спусна се към задния прозорец и се вгледа в окъпаната от лунната светлина заснежена гора. Ярка светлина внезапно го заслепи и той се сепна, извърна глава и заслони с длан очите си. Рязко се наведе, дланите му се удариха в дървения под и той изсумтя от болка.
Около минута остана скрит зад прозореца, ударите на сърцето му високо отекваха в ушите му, мислите му лудешки препускаха. Каква е тази светлина? Какво да правя?
Дали врагът беше дошъл за него?
Дали щяха да нахлуят през вратата? Да го надвият? Да го наранят? Да го убият?
Днес ли ще умреш?
Не!
Джак събра смелост, вдигна глава и надникна над перваза. Светлината угасна. Отвън до прозореца стоеше човек — жена, помисли си той — и държеше някаква светлина в ръка.
Джак наблюдаваше с разширени от ужас очи, докато тя приближаваше към съседния прозорец, до който той се бе притаил, и се взря през него. Почука по стъклото и макар че звукът беше тих, отекна като силен звън сред смълчаната гора, сподирян от шумното бумтене на сърцето му, звучащо в главата му.
Жената отстъпи назад, застана на лунната светлина и погледна към къщата, очевидно не по-малко изплашена от него. Джак се наведе по-близо, опитвайки се да я разгледа по-добре. Не носеше оръжие, само голяма чанта висеше през рамото й. Тя се озърна настрани, сетне зад гърба си, преди да се върне при прозореца, под който Джак се бе свил, и отново тихо почука.
Той се обърна и се притисна към стената, докато тихото чукане продължаваше. Няколко минути просто стоеше така и чакаше да види дали жената ще си тръгне. Но вместо това тя пак почука и този път извика тихо, но достатъчно високо, за да я чуе през стъклото.
— Моля те, отвори ми!
Звучеше изплашена. Ами ако се нуждаеше от помощта му? Ако беше изгубена и сама като русото момче?
Джак приседна на пода за няколко секунди, нервен и несигурен, преди най-накрая да стане и да я погледне през стъклото. Тя също се взря в него и вдигна ръка.
— Какво искаш? — извика той.
Непознатата пристъпи напред, изхлипа и притисна длани към стъклото.
— Това си ти.
Чу се тихо тупване, сякаш бе отпуснала главата си напред и тя се бе ударила в стъклото.
— Моля те пусни ме вътре. Тук е толкова студено, а аз само искам… само искам да поговоря с теб. Моля те.
Той се поколеба още една секунда, но накрая протегна ръка и бавно повдигна прозореца.
— Коя си ти?
Жената се усмихна, в очите й блестяха сълзи, докато пристъпваше от крак на крак. Почеса се по шията и подсмръкна, после избърса с ръкав носа си. Погледна зад гърба си, после се покатери през прозореца, въпреки че той не я бе поканил вътре.
— Сам ли живееш тук?
Джак замълча. Предположи, че тя се бои вътре да няма някой друг, който може да я нарани.
— Да. Само аз съм.
Тя кимна и издиша.
— Оставих колата по-нагоре на пътя и дойдох пеша до тук. Заобиколих от задната страна на къщата, в случай че предната се наблюдава.
Наблюдава? Никой не го наблюдаваше. Дали тази жена се държеше по този начин заради войната?
Джак отстъпи назад и тя бързо затвори малкия прозорец, извърна се към него и изпитателно го огледа от главата до петите. Отново се усмихна, когато очите й срещнаха неговите. Тя беше красива, с дълга черна коса и гладка загоряла кожа, но очите й бяха зачервени и тя не спираше да се почесва и неспокойно да пристъпва, като че ли нещо не беше наред с нея.
— Я се погледни! — промълви с плувнали в сълзи очи. — Толкова си красив. Надявах се, че приличаш на него, и наистина е така.
Джак се намръщи, объркан и все още притеснен.
— Коя си ти? — отново попита. — Какво искаш?
Тя пристъпи по-близо към него, а той се отдръпна, запазвайки известно разстояние помежду им, макар че той беше по-едър и по-силен от дребната жена пред него. Тя протегна ръка, опитвайки се да докосне лицето му, а той отново отстъпи назад. По-надалече. Една сълза се изтърколи от окото й и тя отпусна ръка.