Към края на тетрадката имаше въпроси, написани с неговия почерк. Той отново и отново бе чел бележките, въпросите и заключенията на майка й за живота, любовта, приятелството, отмъщението, прошката и всички теми, които Харпър знаеше, че бяха засегнати в любимите романи на майка й.
Когато вдигна глава и срещна очите му, той се бе изчервил, явно силно засрамен.
— Съжалявам — разкаяно промълви, вперил поглед в мястото, където бе нарисувал вълк, виещ към луната.
Тя поклати глава.
— Всичко е наред. Лукас, на мен ми харесват, всичките. — Наклони глава. — И книгата ли беше тук? — попита тя, надникна в празната раница и видя само няколко химикалки, които явно са били използвани, докато мастилото е засъхнало.
Той поклати глава.
— Нямаше книга. Само нейните бележки и химикалките.
Харпър отново вдигна очи към Лукас, който я наблюдаваше, коленичил, докато тя прелистваше страниците, които със сигурност са били някаква форма на връзка със света, когато се е чувствал много самотен. Точно това бяха книгите за нея — емоциите, които можеше да открие в историите на другите хора. Сърцето й се сви, наполовина от радост, наполовина от печал, когато осъзна, че гората бе хранила тялото му, но думите на майка й бяха хранили душата му.
Глава 24
— Хей, я ела тук! — извика Райли, изтръска бързо пелерината, с която подстригваше, и я метна върху облегалката на стола. — Не е нужно да идваш да се подстригваш, за да ме видиш. Можех по-късно да дойда у вас.
Харпър се ухили, обви ръце около приятелката си и силно я прегърна.
— Не можех да чакам. А и малко подравняване няма да ми е излишно. — Райли повдигна вежда. И двете знаеха, че това не беше вярно, тъй като се беше подстригала точно преди сватбата на Райли, състояла се преди две седмици. — Как беше в Мексико? Искам всички мръсни подробности. — Настани се в дълбокия стол във фризьорския салон, където работеше приятелката й, срещна очите й в огледалото и вдигна пръст. — Почакай, може би не всички мръсни подробности.
Райли се засмя, взе пелерината, преметна я около Харпър и я закрепи с лепенка на шията. Отметна косата й и отпусна ръце върху раменете й, поглеждайки я в огледалото.
— Беше мръсно. В най-добрия смисъл. — Смигна й. — И изумително. Не исках да се връщаме.
— След като аз съм тук и те чакам?
— Ти и около десет стъпки сняг.
— Добре казано — усмихна се Харпър. — Значи, съпружеският живот е хубав?
— Аха. — Райли нехайно махна с ръка наоколо. — Но ние от цяла вечност живеем заедно. Едва ли може да се каже, че нещо се е променило сега, след като цялата шумотевица се уталожи. Както и да е, достатъчно за това. Не мога да повярвам, че чак сега научавам подробности за намирането на колата на родителите ти. — Очите й се разшириха и тя леко се наведе напред. — Как се чувстваш, Харпър? Честно? Искам да кажа, едва не припаднах, когато получих есемеса ти. — Райли погледна към Мойра, собственичката на салона, заета с една клиентка, грабна един гребен и го прокара през косата на Харпър.
Харпър въздъхна.
— Всичко е наред. Добре съм.
По-добре, отколкото беше досега.
Райли започна да разделя на кичури косата на приятелката си и леко да я подрязва.
— Просто не мога да повярвам. След всичките тези години. И как беше намерена? Ти обикновено не излизаш да търсиш през зимата, нали?
Харпър замълча, после набързо разказа всичко, което се бе случило, откакто Райли бе заминала на меден месец. Сякаш оттогава животът се бе преобърнал с главата надолу.
— Не, не я намерих аз. Заведоха ме при нея. — Отново замълча и се замисли откъде да започне, осъзнавайки колко много се бе променило всичко за краткото време, откакто приятелката й бе отсъствала от града. — Чу ли за убийството в града? В Ларкспър?
Райли се намръщи, докато подрязваше връхчетата на косата й.
— Аха. Веднага щом се върнах. Някаква жена била намерена мъртва в града, нали? Чух, че някой спомена, че може да я е убил любовникът й, с когото пътувала, или нещо от този сорт. — Поклати глава. — Ужасна история. Но какво общо има това с родителите ти?