— Както и да е, ето за какво се нуждая от помощта ти.
— Какво е това?
— Това е карта.
Тя отиде до масата, където се бяха хранили последния път, когато беше тук, седна на един от столовете, разстла картата отгоре и остави химикалка до нея.
Вече се бе смрачило и Лукас се забави малко, за да запали двете свещи до прозореца. Донесе ги на масата, за да виждат по-добре. Настани се на стола редом с нея и погледна картата.
— За какво ти е нужна помощта ми?
— Мислех, че може да е полезно да отбележим някои места върху картата за агент Галахър. Трябва да направя нещо, за да помогна да се разреши убийството на родителите ми. — Студени тръпки плъзнаха по гръбнака й. Още не можеше да повярва, че изрича тези думи или че те са верни. Моите родители са бил убити. Това в действителност не бе направило загубата по-остра, нито бе усилило внезапно мъката и болката от загубата им. Но бе запалило пожар в душата й. Беше получила отговор на въпроса къде, който си бе задавала през целия си живот, а сега пред нея имаше два, които не бе очаквала: кой и защо? Тръсна леко глава, за да се върне в настоящето. — Но, хм, преди това бих искала да ми помогнеш.
— Добре.
Тя взе червената химикалка и се наведе над картата, препъната така, че да се виждат Мисула и околните райони.
— Добре, значи, това е магистралата от Мисула до Хелена Спрингс.
Харпър очерта с химикалката трасето на магистралата. Имаше също няколко неназовани пещери на няколко километра от магистралата, които винаги беше смятала, че туристите търсят, но предположи, че това не беше съвсем точно, имайки предвид къде бе намерена колата на родителите й.
Отмести поглед към друга област от картата.
— Тук приблизително се намира хижата на Дрискол. — Очерта квадрат върху дивата пустош. — А тук е твоята — рече Харпър и очерта още един квадрат близо до къщата на Дрискол. Погледна Лукас и видя, че той е смръщил вежди и се е съсредоточил върху това, което тя правеше. — Добре — продължи Харпър, — това е река Оулуд. — Проследи дългата лъкатушеща линия, която представляваше участъка от реката, тръгвайки от магистралата, свързваща Мисула с Хелена Спрингс, и продължавайки надолу покрай хижата на Лукас и отвъд нея. — А ето тук е била намерена колата на родителите ми — рече тя и отбеляза с хикс отдалеченото място надолу по реката, близо до подножието на група планини.
— Добре — кимна Лукас и леко приближи главата си към нейната.
Светлината на свещите примигваше и внезапно обстановката стана интимна със сведените им една до друга глави, с приглушените гласове, с които говореха, с факта, че на километри наоколо нямаше жива душа. Тя се зачуди какви ли щяха да са устните му, ако я целунеше, и дали той изобщо знаеше какво да прави.
— Добре — повтори младата жена, гласът й беше почти шепот, доста по-задъхан, отколкото й се искаше.
Прокашля се, топлината бавно плъзна от шията, сетне се разля по крайниците й с внезапност, която я накара да потрепери.
— Студено ли ти е? — попита той, когато тя разтри горната част на ръцете си.
— Не. Не. Аз… — Тя се съсредоточи отново върху картата, опитвайки се да насочи мислите си към това, което правеха. — Добре, ето тук горе… — потупа с химикалката по дивата местност между магистралата, свързваща Хелена Спрингс, Мисула и река Оулуд — е районът, където обикновено водя туристите. И където основно търсех колата на родителите си.
Допря до устните си горния край на химикалката и леко го захапа.
— Защо? — попита той, а когато Харпър го погледна, видя, че погледът му е прикован към устата й.
Свали химикалката, очите им се срещнаха и неговите леко се разшириха, преди да ги извърне.
— Защо? Ах, ами защото мястото е добро за къмпинг и лов, но най-вече, защото шосето, по което смятах, че са пътували, е наблизо. Туристите, които ме спасиха, не можаха да кажат точно къде са ме намерили, но властите ни взеха от тук — каза тя, потропвайки по картата. — Всичко сочеше, че колата на родителите ми е била в този район. Всъщност никога не съм търсила по-надалече, защото реката завива тук — тя отново почука по картата — и се влива в Еймити Фолс. Аз очевидно не съм пропаднала в близо стометров водопад, иначе щях да бъда мъртва. Хеликоптерите също са започнали първоначалните си търсения тук. — Харпър замислено потупа химикалката по зъбите си. След миг въздъхна обезсърчено. — Във всеки случай аз все още не знам какво общо има всичко това с убийството на родителите ми. Просто си помислих, че ако го начертая, това може да ми помогне по някакъв начин.