— Ти си много прям, когато искаш.
— Погрешни въпроси ли задавам?
Той се почувства засрамен. Не знаеше как да прави това, да говори с други хора за неща, които бяха вътре в него. Понякога дори не знаеше как да говори със себе си.
— Не. — Тя поклати глава. — Не. Въпросите ти не са погрешни. Да, аз имам любов в живота си. Обичам приятелите си, децата от груповия дом, където работя.
Отново се усмихна и в очите й се появи тъга.
— Обичаш ли мъж?
Моля те, кажи „не“.
— Не — прошепна тя и очите й срещнаха неговите. — Не.
Внезапно се изправи и се наведе по-близо към прозореца.
— О, господи! — възкликна и насочи вниманието му към времето отвън. Снегът се сипеше бързо — на гъсти парцали, което означаваше, че щеше да вали дълго, — ледени кристали удряха по стъклото. Джак беше виждал това и преди, много пъти. Знаеше какво означава. — Изглежда зле.
Той се изправи, запъти се към входната врата и я отвори. Леденият порив на вятъра шибна лицето му и той отстъпи вътре.
— Това е ледена буря.
Беше го разбрал още когато видя големите пухкави снежинки, примесени с ледени късчета.
Харпър дойде при него, вдигна ръка срещу плющящия вятър и затвори вратата.
— Боже, много бързо връхлетя. Трябваше да си тръгна, преди да стане толкова зле.
Джак се извърна към нея.
— Наистина е много зле.
Погледите им се преплетоха.
— Изгубих представа за времето. — Тя погледна през прозореца и поклати глава с притеснено изражение. Извади телефона от джоба си и се взря в екрана. — Тук няма покритие, но преди съм улавяла сигнал в тази дива местност. Понякога трябва само да си на подходящо място.
Джак нямаше никаква представа за какво говори тя — знаеше какво е телефон, но не и как работи. Предметът в ръката й беше пълна загадка за него, но той нищо не попита. Последното, което искаше, беше тя да го възприема като неуко дете.
— Трябва да отида до пикапа — заяви Харпър и грабна якето си.
— Аз ще дойда с теб.
— Не, всичко е наред. Ей сега ще се върна.
— Ще дойда с теб — настоя той, тъй като не желаеше тя да излиза сама срещу бушуващия вятър.
Нахлузи бързо ботушите и кожуха си, отвори вратата и примижа срещу ледените снежинки, които изгаряха лицето му. Беше много лесно да се изгубиш в ледената буря. Една пропусната стъпка или погрешен завой и внезапно нямаш представа къде се намираш и едва различаваш дървото пред себе си, преди да се удариш в него. Той я заслони с тялото си, докато вървяха в посоката, където тя бе паркирала пикапа. Не го видяха, преди да се изпречи пред тях.
Веднъж се беше изгубил в подобна буря. Беше приклекнал на пети с Пъп и едва… Но той побърза да пропъди тези мисли. В момента не искаше да мисли за това.
Харпър го заобиколи, привела глава, вятърът вилнееше и свиреше с все по-голяма сила; отметна качулката от главата й и косата й се разпиля във всички посоки. Тя се разсмя, но смехът й прозвуча пискливо като на изплашена птица.
Качи се в пикапа и той я последва вътре. Затръшваха вратата и избягаха от вятъра. Той удряше по бронята, промъкваше се между цепнатините, опитвайки с все сили да ги достигне. Смесените им дихания излизаха на остри хрипове. Воят на вятъра сякаш стихна, макар че пикапът се тресеше, къщата не се виждаше през предното стъкло.
— Мили боже! — възкликна Харпър и отметна косата си назад, късчетата лед блестяха като скъпоценности на слабата светлина от екрана на телефона, който тя отново бе извадила от джоба си.
Издаде съкрушен звук, после вдигна телефона във въздуха, местейки го наляво и надясно.
— Ето. По дяволите… ах! Мамка му! — Продължи така известно време и накрая го пусна в скута си. — Не може да задържи сигнала. — Тя се извърна към него. — Не мисля, че е разумно да шофирам в такова време. Навярно ще се забия в някое дърво, докато се опитвам да стигна до пътя, а дори и да избегна това, има стръмни наклони от двете страни на шосето. Бих могла, ъ, просто да почакам тук. Сигурна съм, че до сутринта бурята ще стихне поне малко.
Гледаше го с широко отворени очи, докато го чакаше да каже… нещо.
Той се намръщи. Дали тя се опитваше да се махне от него? Наистина ли искаше да седи в студената кола, вместо да бъде с него?
— Защо да замръзваш тук, след като можеш да седиш вътре на топло?
— Ами аз постоянно се появявам и те насилвам да бъдеш с мен.
Насилва него? Той беше по-едър от нея. По-силен. Тя не би могла да го насили за нищо. Би могъл да я смачка, ако искаше. Не че искаше, но би могъл. Веждите му се сбърчиха. Не разбираше, когато тя казваше неща, които нищо не означаваха. Не беше сигурен какво да отговори.