Марк отново се слиса. Може би цялото семейство Дрискол бяха откачени.
— Хм, добре. Ами обаждам се и по друга причина. Брат ви е притежавал обширен участък земя извън Хелена Спрингс. Като негова най-близка родственица, този участък се пада на вас, но Айзак е разрешил на един млад мъж да живее в една хижа в неговия имот.
Тя леко изсумтя.
— Аха, обзалагам се, че го е направил.
— Няма доказателство за някакво малтретиране. Мъжът е в началото на двайсетте. Изглежда, Айзак му е позволил да остане там, след като родителите му са го изоставили, и мъжът е израснал без никакъв досег с обществото.
Джорджет се засмя, нисък звук, задавен от храчки.
— Значи, Айзак се е грижил сам за някакъв планинец? Странно.
— Не бих казал, че Айзак много се е грижил за него. Но както казах, той му е позволил да живее в имота. Когато тази собственост бъде прехвърлена на вас, ще му позволите ли да остане в хижата, докато реши какво да прави занапред? Възможностите му са много ограничени.
Джорджет дръпна още веднъж дълбоко от цигарата и Марк се намръщи при мисълта за белите й дробове.
— Не, няма. Не съм искала да имам нищо общо с откаченостите на Айзак още докато беше жив, а камо ли сега, когато е мъртъв. Не, онзи планинец трябва да си върви. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Марк въздъхна.
— Ако размислите, госпожо…
— Няма. Трябва незабавно да освободи хижата. Що се отнася до мен, той пребивава незаконно в моя имот.
Интернет беше пълен с информация за спартанците и за петнайсет минути, или приблизително толкова, Марк потъна в проучването. Имаше нужда да прочисти лошия вкус в устата си след разговора със сестрата на Айзак Дрискол и нейните почернели от тютюна бели дробове. Колкото и да беше тъжно да го каже, в този момент историите за войни и касапници му се струваха далеч по-привлекателни.
Спарта в Древна Гърция била войнствено общество, съсредоточено изцяло върху военната служба. Очевидно военната повинност започвала от ранно детство, когато момчетата били проверявани доколко са силни и след това, когато навършели седем години, войниците идвали и вземали детето от близките му, чиято нежност и привързаност били смятани за вредни, и го отвеждали във военни лагери, където да живее с други момчета воини. Спартанските момчета били подлагани на строга дисциплина и сурови лишения, за да се научат да бъдат силни и да разчитат само на собствените си умения и находчивост. Като навършели двайсет години, е трябвало да преминат много безпощадни изпитания и чак тогава бивали признавани за спартански воини.
Звучеше жестоко. Марк можеше да бъде благодарен за едно нещо — че не се е родил и отраснал в Древна Гърция.
Потърси информация за Битката при Термопилите — сражение с персите, които многократно са превъзхождали по численост спартанците. Изучи внимателно картината, посветена на събитието, и както и първия път, по гръбнака му пробягаха странни тръпки. Определено се дължеше на наличието на лъкове и стрели в ръцете на воините — това очевидно не би могло да бъде пренебрегнато, имайки предвид оръжието, използвано при двете престъпления, — но имаше и нещо друго. Нещо, което му се изплъзваше. Може би не точно в картината, колкото в липсващото парченце от загадката, което би свързало всичко това в едно цяло. Да придаде смисъл на цялата история.
Мистериозна жена, убийства, лъкове и стрели, изоставено момче, сестра, която смята брат си за „перверзник“, проучвания върху социалната политика на правителството… Дали Дрискол е възнамерявал да възроди древната спартанска традиция? Но защо? Дали просто не е бил напълно откачен? Или наистина е вярвал, че е помагал на Лукас?
Прелисти страниците на досието върху бюрото пред него. Снимки от местопрестъплението, информация за стрелите, използвани при двете убийства — популярна верига продаваше стотици в магазините си за спортни стоки, както и по интернет. Ала в момента всичко водеше до задънена улица.
Мелодичният звън на телефона възвести получаването на имейл, но след като седеше пред компютъра, отвори пощата на него.
— Е, интересно съвпадение — промърмори агентът под нос, когато видя, че е от доктор Суифт.
Когато го отвори, имейлът съдържаше кратка бележка и прикачен файл с последното проучване на Айзак Дрискол, което е извършил за „Рейформ“. Марк го прегледа. Беше посветено на случаите на осъдени и хвърлени в затвора малолетни, отгледани от самотни майки. Имаше много статистически данни, илюстрирани с графики, никоя от които не показваше самотните майки в добра светлина, макар Марк да знаеше, че за едно качествено психологическо изследване трябва да се вземат предвид и други променливи или поне да бъдат споменати като съпътстващи фактори. В разработката се изреждаха такива, като ниските доходи, притежание на оръжие и насилието от гангстерски банди в областите, където тези непълнолетни са живеели, както и други подобни обстоятелства. Всичко това обрисуваше доста мрачна картина и Марк осъзна, че по-голямата част от това изследване просто предоставяше цифри и статистика, но не и решения. Което, разбира се, беше ролята на подобни проучвания. Те не бяха предназначени да решават проблемите, а само да ги идентифицират. Можеше да разбере защо Айзак Дрискол или всеки друг, работещ в тази област, би могъл да добие цинично отношение към обществото, след като години наред се занимава с подобни изследвания.