— Участвал си в битка — рече тя.
Той я погледна, протегна своя пръст и го плъзна по розовия белег над обръснатите косми между краката й, после повдигна ръцете й и огледа белезите, нашарили кожата от вътрешната им страна.
— Както и ти.
Погледите им се кръстосаха и лицето й леко се разведри, макар че все още беше тъжна. Тя отпусна ръце.
— Аз… да. — Гласът й прозвуча задавено, а усмивката й изглеждаше фалшива. Жената пое дълбоко дъх, отново пристъпи към него и сложи длан върху голата му кожа. — Искаш ли ме, Джак?
Преди да дочака отговора му, тя се притисна към него, прилепи уста към неговата, сетне прокара език по долната му устна. Сграбчи главата му между дланите си и заби нокти в косата му. Джак искаше да се отдръпне, но не знаеше защо. Би трябвало да желае това. Да се чифтоса. Не трябваше ли?
Усещането за мекия й влажен език в устата му изпрати огнени искри между краката му, накара го да набъбне и да се втвърди. Но въпреки че тялото му я желаеше, имаше нещо не наред в миризмата й. Миришеше на горски ягоди, но вече презрели, паднали и загниващи върху земята. Прекалено сладникави. Прекалено. Това не му харесваше. Не искаше да се чифтосва с нея. Тя отново трепереше, но този път кожата й не беше настръхнала, тъй като в хижата беше топло от запалената печка.
Нещо не беше наред. Никак не беше наред.
Джак обви пръсти около тънката й китка, отмести ръката й от себе си и устните й от своите.
— Аз не съм като тях — рече той с дрезгав глас, хвана ръцете й над лактите и я отблъсна от себе си.
Донесе одеялото, уви го около раменете й и така прикри голотата й. Не знаеше кои точно бяха „те“, но врагът, от когото тя беше избягала, я бе оставил без дрехи и толкова изплашена, че да побегне съвсем гола в снега; беше я накарал да му предложи тялото си, макар Джак да не бе молил за това, нито пък бе направил каквото и да било, за да я накара го пожелае. Той не я беше нахранил, нито бе уловил дивеч за нея, нито й бе донесъл подаръци, които да я накарат да танцува за него.
Жената се взираше в него и той видя сълзи да блестят в очите й. Тя кимна и отиде до мястото, където бе оставила дрехите си. Той грабна чифт дънки и тениска, които му бяха умалели много отдавна, и й ги подаде.
— Шевовете са се разпорили на места, защото съм използвал конеца, но ще ти топлят. Ако се налага, можеш да останеш тук известно време. Аз имам оръжия.
Тя се усмихна, но усмивката й му се стори тъжна.
— Ти ще се биеш заради мен, нали? За една непозната.
— Да.
Жената отново се усмихна, вдига ръка и го погали по бузата.
— Ти си много привлекателен, знаеш ли? Не само тук — обърна ръка и я плъзна надолу по лицето му и брадичката, — но и тук. — Потупа мястото, където сърцето му биеше под кожата.
Джак не знаеше какво да й каже, не разбираше защо тя внезапно изглеждаше толкова тъжна. Беше смутен от всичко това. Част от него искаше тя веднага да си тръгне, за да стане животът отново нормален, ала друга част мразеше тази нормалност.
— Мислиш ли, че те ще искат от мен да се бия във войната? Те търсят ли войници?
— Не, не мисля. Наистина вече трябва да си вървя. Семейството ми ще ме търси.
Той се намръщи, не разбираше как тя изведнъж знаеше обратния път, когато те дори не бяха излизали извън хижата, но преди да я попита, тя заговори:
— Ти изобщо не си нецивилизован, Джак. Не позволявай на никого да ти казва, че си, разбра ли?
Той не отвърна. На кого щеше да каже? Доколкото знаеше, можеше да прекара целия си живот, без някога да проговори на друг човек, с изключение на Айзак Дрискол.
— Нека те изпратя…
— Не. — Тя огледа набързо стаята, погледът й обходи тавана, като че ли търсеше нещо. — Вече съм добре.
Отиде до входната врата, отвори я, излезе на верандата и се извърна. Той стоеше на прага и я наблюдаваше. Жената му се усмихна с треперлива усмивка и подаде ръка. Той я погледна, не знаеше какво иска тя.
— Стисни ръката ми, Джак. Така правят хората.
Той протегна ръка и пое нейната. Тя я стисна и погледна нагоре, сякаш искаше с очи да му подскаже къде да погледне той. Но преди той да съобрази какво го караше да погледне, жената го притегли към себе си, прегърна го и прошепна:
— На онова дърво зад мен има камера. Не се издавай, че знаеш, че тя е там. Видях още една надолу по реката, докато идвах към теб.