Докато си идвала към мен?
— Камера? — прошепна Джак.
Камерата прави… снимки. Спомняше си това. Спомняше си тази дума.
— Теб те наблюдават. Моля те, не казвай на никого, че съм ти казала.
Преди той да успее да я попита каквото и да било, тя се обърна и побягна, тичайки между дърветата към шосето, което не беше много далече.
Той я гледаше с разтуптяно сърце, докато тя не изчезна.
Теб те наблюдават. Какво означаваше това? Наблюдаван от кого? Видях още една надолу по реката. Камера. Камерата наблюдаваше.
Джак затвори вратата, седна на пода и започна да брои числа, както неговата бака го бе учила много отдавна, докато опитваше да проясни мислите си и да успокои забързаните удари на сърцето си. Какво ставаше? Преброи до хиляда два пъти, после взе лъка, стрелите и кожуха и отново излезе навън. Направи няколко крачки в снега и се наведе, като че ли оправяше нещо на ботушите, но докато пръстите му опипваха връзките, погледна нагоре през гъстите кичури коса, паднали върху челото му.
Не знаеше какво да търси и изминаха няколко минути, преди високо в клоните на дървото да забележи лекото проблясване на нещо тъмно, което се отличаваше от всичко в гората наоколо. Изправи се, нагласи на гърба си лъка и стрелите и се запъти към реката.
Мислите му кипяха и подскачаха като поток, пенещ се надолу по стръмен склон, докато с малкото познания, които имаше, се опитваше да разбере какво се случва.
Дали да попита Дрискол? Може би той също беше наблюдаван. Но Джак отхвърли тази мисъл. Ненавиждаше този човек и с редуването на зимите разменяше с него все по-малко неща. Джак или се бе научил как да се справя без нещата, които дотогава бе получавал от Дрискол, или се бе научил да ги прави сам, използвайки всичко, което можеше да намери в гората.
Според него Дрискол беше този, който го наблюдаваше. Кожата му настръхна. Дрискол е лош. Макар че той знаеше това, беше го разбрал много отдавна. Но защо Джак трябваше да се страхува от лошотията на Дрискол, каквато и да беше тя? Сега Джак беше по-силен от него, макар че Дрискол никога не се бе опитвал да го нарани, дори когато Джак беше по-слаб.
Стигна до реката. Ледената вода се плискаше с глух грохот върху скалите и около малките парчета земя насред вълните. Можеше да се обзаложи, че те имаха някакво име, но той не го знаеше. Можеше да се обзаложи, че има имена за всичко, стига той да знаеше къде да потърси отговорите. От тетрадките на мъртвата жена в колата беше научил много нови думи, чието значение се бе наложило да отгатва според това как бяха използвани. Но той беше добър в отгатването на нещата — винаги е бил добър.
Джак свали лъка и стрелите от гърба си, седна на едно паднало дърво. Взе една от стрелите, вдигна плосък камък от земята и се престори, че подостря върха на стрелата, докато очите му шареха наоколо и зорко се оглеждаха, така че този, който го наблюдаваше, да не може да разбере какво прави.
Отне му доста време, преди да забележи слабото проблясване от нещо тъмно, на което не му беше там мястото. То се намираше на друго дърво на брега на реката. Никога нямаше да го види, ако не го търсеше. Предметът беше прикрепен високо в клоните на едно от вечнозелените дървета — също като онова пред хижата му, — които оставаха зелени през цялата година, така че да не бъде открит, когато листата на дървото опадат.
Главата му се замая. Какво означаваше това?
Глава 30
Харпър отвори и двете си очи и примигна. Реалността се просмука на малки късчета в съзнанието й. Ледената буря. Никакъв сигнал. Пропуснато дежурство. Лукас. Не, Джак.
— По дяволите! — прошепна младата жена, тревогата окончателно я изтръгна от съня, седна в леглото и се огледа.
Главата й тутакси се извърна към леглото, където Джак беше спал през нощта, но то беше празно.
Защо, когато беше тук, винаги спеше толкова дълбоко и непробудно, а когато си беше у дома, не можеше да мигне за повече от няколко часа? Защото си сама. Ослушваща се за опасност. Добре, знаеше какъв е проблемът, просто нямаше представа как да го разреши. Очевидно подсъзнанието й подсказваше, че тук не я грози опасност, и тя бе спала през цялата нощ. На пода под нея имаше парче пухкава кожа, а неговото одеяло отново я бе топлило, докато той беше спал без него. Тя се бе опитала да откаже, но Джак само бе поклатил глава и й го бе подхвърлил. Бе успокоила угризенията на съвестта, казвайки си, че на него му е било топло до огъня. А и той беше по-голям от нея. Доста по-голям.