Къде всъщност беше той? Харпър стана, нахлузи ботушите и якето и отвори вратата на хижата. Ахна тихо, когато огледа заобикалящата я обстановка: светът блещукаше и трептеше, сякаш всичко беше направено от лед.
Пристъпи колебливо навън, обзета от благоговение към бляскавата горска земя и покритите с лед клони на дърветата. Сякаш беше в страната на чудесата и в гърдите й избухна искра на детинско удоволствие. Бавно слезе по стъпалата, като се държеше за перилото и внимаваше да не се подхлъзне. Тънката ледена кора под краката й хрускаше, докато заобикаляше къщата на път за външната „баня и тоалетна“.
Когато зави иззад ъгъла, тутакси се закова на място, очите й се разшириха и устата й се отвори от внезапно поетия въздух. Джак стоеше в снега, без тениска, с разкопчани дънки, увиснали ниско на хълбоците, и изтриваше с кърпа мократа си коса. Той вдигна глава, когато чу тихия й звук на изненада, свали кърпата и сините му очи я пронизаха.
— Извинявай — избъбри задъхано тя. — Не знаех — вдигна ръка, сочейки полуголото му тяло, — че ти, хм…
Опита се да извърне поглед, наистина се опита, но раменете му бяха толкова широки, гърдите толкова красиво изваяни, всеки мускул ясно очертан, кожата, зачервена от студа, малките плоски зърна…
— Се къпя?
— Какво?
Той смутено я погледна, веждите му се сключиха.
— Къпех се.
— В снега?
Джак пристъпи по-близо и тя се изненада, когато не изпита ни най-малкото желание да се отдръпне.
— Правя го, ако искам да съм чист през зимата.
— Да. О, разбира се. Просто… е толкова… ъ… ъ…
— Студено?
Той сведе глава и устните му се извиха леко нагоре в шеговита гримаса.
— Ъ?
Джак отново се намръщи, очите му я обходиха. Тя очевидно го объркваше. Просто се чувстваше… оглупяла и безпомощна, докато стоеше пред него и го зяпаше сащисано с увиснало чене. Полугол снежен воин, целият в белези, който излъчваше толкова тестостерон, че явно мозъкът й се бе размътил. Неволно погледът й се сведе към пътечката от малки косъмчета върху плоския му корем и бавно я проследи надолу.
— И ти можеш да я използваш…
Ококорените й очи срещнаха неговите.
— Какво?
— Тя постоянно капе, за да не замръзне.
Джак кимна през рамо към помпата до хижата.
Добре. Тя погледна към капещата помпа и се запита дали само допреди няколко минути не е стоял гол под нея. Преглътна с усилие. Разбира се, че е бия гол, Харпър. Кой се къпе с гащи и панталон?
— Не. Искам да кажа… аз… не мисля, че бих могла да издържа. Ще умра от студ. Ще замръзна като ледена висулка.
Той леко се усмихна, непривична за него усмивка, която беше толкова момчешка, сладка и в пълен контраст с външния му вид. Харпър леко отстъпи назад. По-далече от тази усмивка, която караше мускулите в стомаха й да танцуват.
— Аз само ще се измия.
— Добре.
Джак я заобиколи, а тя се обърна, за да го проследи с поглед, и ахна високо, когато видя гърба му. Той се закова на място, извръщайки глава.
— Какво ти се е случило? — попита младата жена, като се приближи към него и прокара пръст по дългия зигзагообразен белег, прорязващ ниско торса му отстрани и стигащ до средата на гърба му. Джак имаше и други белези, но този беше най-страшният.
— Срещнах едно прасе. Опита се да ме изкорми.
— Прасе? Едно от онези диви прасета, глиган?
Харпър вътрешно потръпна. Мразеше онези отвратителни същества. Те бяха луди и непредсказуеми и тя беше чувала ужасни истории за хора, жестоко осакатени и дори убити, когато неочаквано са се натъкнали на тях.
— Той беше див. Но аз също съм.
Нещо се появи в очите му, нещо предизвикателно, макар че тя не беше сигурна дали се дължеше на спомена за нападението на глигана, или й отправяше предупреждение.
Вирна брадичка и срещна погледа му.
— Очевидно не те е победил.
Той я наблюдава безмълвно няколко минути, после издиша дълбоко и се обърна.
— Ще бъда вътре — подхвърли през рамо.
Тя остана там за секунда, наблюдаваше го как върви спокойно и уверено през снега под зимното небе, осъзнавайки, че бе правил това навярно хиляди пъти. Защо бе изтъкнал, че е див, запита се младата жена, когато се обърна и тромаво се отправи към водната помпа, намираща се на няколко крачки. Това предупреждение ли беше? Защо? Дали той искаше тя да си отиде, защото го притесняваше, нахлувайки в живота, с който той беше свикнал и нямаше желание да променя? Замисли се за това, което й бе разказал предишната нощ. Как някой го взел от неговата бака и го оставил тук. Навярно не беше много по-лошо от това, което тя вече бе предположила: родителите му го бяха изоставили на произвола на съдбата. Но нима той не искаше отговори на въпросите кой и защо? Кой е бил толкова жесток, че да причини това на едно малко момче? И дали беше съвпадение, че е видял хеликоптерите, които са търсили родителите й, в същата нощ, когато е бил захвърлен тук?