Джак я улови, ръцете му се обвиха около кръста й, докато тя плачеше.
— Ти не си сама — прошепна той.
Риданието замря върху устните й, когато тя отвори очи и видя лицето му право пред своето, устата му само на сантиметри от нейната. Сърцето й пропусна удар, сякаш щеше да се пръсне от изпълнилите го чувства. За един безкраен миг забързаните им дихания се сляха в едно. Тя примигна удивено, тялото й застина. Той се взираше в устните й, погледът му я сгряваше като жарава, а ръцете му я стиснаха малко по-силно. Целуни ме — помоли се тя наум. — О, моля те, целуни ме!
Видя колебанието върху лицето му, но знаеше, че той трябваше да сложи началото на каквото и да имаше помежду им. За един миг сякаш цялата гора застина. Целият свят зачака. И тогава с непринудена бързина устните им се срещнаха и Харпър изпусна въздишка на облекчение и радост от внезапното невероятно удоволствие да почувства устата му върху своята. От осъзнаването, че той бе избрал нея. И тя бе избрала него.
За секунда двамата останаха неподвижни, после той издаде тих звук — смесица между ръмжене и въздишка, когато отвори уста и съвсем леко я потърка о нейната. Въпреки напълно неопитната целувка, във вените й избухнаха искри, тялото й запламтя. Харпър не желаеше да поема контрол върху целувката. Очакването, откритието на това, което той щеше инстинктивно да направи, бяха много по-възбуждащи от всичко, което бе изпитала досега.
Той с лекота я държеше над земята, обгърнал кръста й с ръце, а тя потърси още по-голяма близост с него. Обви крака около него, съединявайки най-съкровените им части. Той тежко изпъшка, но не откъсна устни от нейните. Срещата на телата им, изглежда, вдъхна повече увереност в целувката им. Джак склони глава, а устните му се разтвориха. Езикът му се бръсна в нейния и тя повече не можа да издържи — обхвана с шепи лицето му и посрещна езика му със своя, показвайки му какво да прави. Това, което направо умираше да го накара да направи.
Дишането му отново се накъса и после езиците им се извиха и затанцуваха, а въздишките им отекнаха в тишината на ледената утрин.
— Отведи ме вътре, Джак — безсилно пророни тя.
Глава 31
Той изрита вратата, за да я отвори. Ритникът му беше толкова силен, че вратата се блъсна в стената, отскочи назад и го удари по рамото, преди да успее да внесе Харпър вътре.
Отнякъде се разнесе ръмжене. Сигурно е било от него, защото тя му отвърна със свое, обвивайки още по-плътно краката си около талията му.
Тя беше навсякъде. Около него, вътре в него. Мирисът й. Топлината й. Самата тя. Той усещаше как дивото — това, на което винаги се бе противил — го разкъсва отвътре, крещи му да му се покори.
— Джак — прошепна тя между целувките.
Звукът от името му върху устните й стисна гърдите му толкова силно, че той едва смогна да си поеме дъх. Не можеше да го повярва. Тя беше тук. С него. Позволяваше му да я докосва и целува. Гореща. Красива. Негова. Дивото се втурна напред, надделя.
Той я хвърли върху леглото, а тя изненадано се разсмя, когато подскочи веднъж, после втори път. Сетне застина, очите й се разшириха, докато се взираше в него, ала не със страх, както той очакваше. Не беше сигурен дали тя беше доволна, или не. Имаше нужда тя да му каже дали това, което той вършеше, беше правилно, или не, защото не знаеше как да го прави. Познаваше само инстинктите си — онзи див и необуздан вълк в душата му — и те му заповядваха да вземе, искаха той да изгуби контрол, да задоволи глада, пулсиращ във вените му.
— Ти трепериш — промълви тя толкова тихо, че той едва я чу заради бученето на кръвта в главата му. Тя улови ръката му и го притегли надолу към себе си. Погали с пръсти бузата му, после ги плъзна надолу по скулата му. Джак затвори очи пред смайващото щастие, което изпита, когато тази жена го докосна с… нежност. — Виждал ли си се някога в огледало? — попита тя и отметна дълъг кичур коса от челото му.
Той поклати глава, неспособен да говори, светът се въртеше отново само с картини, чувства и миризми, такъв, какъвто беше, преди той да открие колата, думите. Тетрадките, които отново го бяха направили човек. Преди нейната майка да го изтръгне от мрака.
Тя се усмихна, бавно изви устните си, които бяха подпухнали и зачервени от целувките му. В гърдите му се надигна гордост, задето я бе накарал да го гледа така. Него. Той я бе обявил за своя. Жалко, че другите мъже не можеха да го видят. Да знаят, че тя е негова.
— Ти си красив.