— Красив? — намръщи се той.
Мислеше, че думата се използва за жени, и не знаеше дали това не означава, че тя го смята за жена. Определено не желаеше това.
Харпър се засмя и отново прокара пръст по белега му.
— Хубав. Секси. Мъжествено красив.
Като че ли тя бе отгатнала какво мисли и това го накара да се почувства щастлив. На светлината от прозореца кожата й изглеждаше златиста, а очите й искряха. Тя беше красивата. Джак се наклони напред и я целуна, защото тя му позволяваше. Огънят във вените му отново се разгоря и когато тя простена, част от самообладанието го напусна. Задръж. Задръж.
Искаше да я помирише. Навсякъде.
Завря нос в шията й и вдъхна чистия мирис на кожата й, а не на дрехите, които носеше. Нейният и само нейният. Мириса, който заставяше шепотите да препускат бясно в кръвта му.
— Харесва ми как миришеш — измърмори той, притиснал нос към шията й.
Тя издаде лек звук, който приличаше на смях, но добър смях. Харпър зарови пръсти в косата му, ноктите й леко одраскаха скалпа му. Той изръмжа, ниско и гърлено, сетне плъзна устни по-надолу, но спря до деколтето на пуловера.
— Можеш да го свалиш — прошепна тя.
Той не се поколеба, вдигна края на пуловера нагоре по ребрата й и го изхлузи през главата й, а тя се повдигна, за да му помогне. Кръвта му кипна, когато захвърли дрехата настрани, но после се намръщи, когато видя, че тя беше облечена с нещо друго отдолу — нещо бяло, което покриваше гърдите й. Тя отново се засмя, но когато той вдигна глава, видя, че очите й греят от щастие. Харпър обхвана с ръце тила му и го придърпа към себе си.
Двамата се целуваха още малко, той я следваше и бързо се учеше, което явно й харесваше, съдейки по това как стенеше и притискаше тялото си към неговото. Харесваше му вкусът на езика й, мек и влажен, преплитащ се с неговия. Харесваше му тялото й, толкова по-дребно и по-нежно от неговото. Това го изпълваше с желание да я защитава и брани.
Джак искаше да направи всичко, което тя му кажеше. От този миг и завинаги.
Сведе глава между гърдите й и вдъхна дълбоко. Истинският й мирис беше дори още по-силен.
Остави се инстинктите да го водят, не можа да се сдържи. Свали дрехите й, изгарящ от желание да я опознае, да помирише всяко нейно тайно кътче, да я има. Не искаше тя да пази тайни от него. Искаше всичките да ги узнае. Да вземе, а после още и още. Да се нахрани, докато най-накрая се засити, да заспи и пак да се нахрани. С нея. Животински инстинкти — напомни си той. — Аз може да я изплаша. Жената е свята, нашепна един глас в него, цитат от бележките, които майка й бе написала за книгата, която той още не беше прочел.
Свята. Нещо, което е съкровище. За него тя беше точно това. Ала той все още беше гладен за нея. Не знаеше как да помири своите две страни. Особено когато тя лежеше под него, издаваше сладки звуци и прокарваше пръсти по ръцете му, през косата му.
— Джак, да — простена, когато той събу ботушите й, после дънките, плъзна ги надолу по краката й и ги захвърли на пода.
Отново се надвеси над нея и в този миг в очите й се мярна страх. Той се поколеба, разтреперан. Моля те, не ме карай да спра. Но тя се протегна към него и го придърпа към себе си.
Той се придвижи надолу по тялото й, подуши всички места, които искаше да познае, и се върна обратно към корема, когато тя изпъшка. Джак облиза кожата й, вкуси сладостта и солта, лекичко я хапеше, а тя се изви към него.
Можеше да помирише мястото между краката й и мирисът му, толкова близо до ноздрите му, го накара да изръмжи от удоволствие — болка — заради начина, по който онази част от тялото му между бедрата набъбна и се втвърди, както никога досега. Джак прокара носа си по женското хълмче под плата на бикините й, а тя сграбчи косата му и силно я дръпна. Жаждата да я помирише там беше глад, на който не можеше да устои, и с едно ловко движение той смъкна плата надолу по краката й и го метна при другите й дрехи на пода.
Подуши я с нос и с уста, вдъхна с пълни гърди, оставяйки миризмата й да стане част от него, и тя подскочи, когато той потърка нос малко под хълмчето.
Тя ухаеше на живот, като сладка вода, като плодородна земя, на идеално узрели диви ягоди, които щяха да отнемат болката от глада. Женският й мирис беше началото и краят на всичко, мястото, където искаше да поеме сетния си дъх. Тя беше отредена за него, сега вече го знаеше. Никоя друга жена. Единствено тя.
Джак застина, мъглата се разсея достатъчно, за да се съсредоточи върху звуците, които тя издаваше, върху това как пръстите й се бяха вкопчили в косата му, как тя се надигаше, за да посрещне лицето му. Започна да се движи по-бавно, спусна се по-надолу, вдъхвайки я, езикът му се осмели да я вкуси, да близне сладостта й. Моя, моя, моя, напяваха тихо шепотите припева, вечен като времето и земята. Тя издаде дълбок гърлен звук и още по-здраво сграбчи косата му, и той жадно я облиза. Отново. Отново. Обичаше вкуса й. Той шептеше на двете му страни — животинската и човешката. В този миг Джак повярва, че може да бъде и двете, че не беше нужно да избира една от тях.