Стоновете й станаха по-шумни и по-накъсани, докато накрая тя изкрещя името му, бедрата й се сключиха около главата му, а после бавно се отпуснаха, ръцете й освободиха косата му.
Той знаеше какво се бе случило, защото това се бе случвало и на него — онзи взрив от удоволствие, който бе карал кожата му да настръхва и ярки звезди да избухват в главата му. И той бе успял да я накара да изпита същото. Почувства се горд.
Усмихна се, притиснал лице до бедрото й, потърка устни по копринената й кожа.
Тя го дръпна и той се повдигна нагоре и легна до нея на леглото. Тя се извърна, очите й бяха полупритворени, върху устните й играеше лека, щастлива усмивка. Харпър вдигна тениската му нагоре и той я съблече, запрати я на пода и затаи дъх. Тя плъзна ръка по косата му, надолу по лицето. Сведе уста до неговата и го целуна бавно и за няколко минути нямаше нищо друго освен устните й, езика й, разгорещената кръв, пулсираща във вените му, отблясъците на гаснещия огън, отслабващата светлина в хижата, докато слънцето се местеше някъде другаде по небето. Топлата й кожа беше притисната о неговата и Джак никога не се бе чувствал по-добре. Никога.
Без да откъсва устни от неговите, Харпър разкопча дънките му, плъзна ръка вътре, сключи я около него, потърка го. Джак изпъшка, устните му се отделиха от нейните и той рязко отвори очи. Тя го наблюдава около минута, погледите им се преплетоха, докато ръката й продължаваше да се движи. Беше почти прекалено, твърде много… тази близост, след като толкова дълго бе живял в самота, твърде много удоволствие, което понякога сам си бе доставял. Прекалено много, прекалено много. Не можеше да повярва, че това наистина се случва. Мислеше, че може би е сън. Моля те, нека не свършва. Моля те, нека не свършва. Затвори очи и ги стисна, а тя продължи да го гали, нагоре и надолу, докато той не подскочи, цялото му тяло се разтърси, удоволствието изригна и го помете, сякаш беше една от хилядите падащи звезди, летящи към земята. Но той искаше да падне, защото, когато отвореше очи, тя щеше да го чака.
Дишането му се успокои, светът отново се завърна на малки късчета — пращенето на огъня, хладната влага на удоволствието му, топлата длан на Харпър, движеща се по корема му. Джак отвори очи, а тя му се усмихна и го целуна бързо и леко.
Те се бяха чифтосали… но в същото време не бяха. Знаеше, че не бяха направили онова нещо, което правеха животните, когато едното възсядаше другото и тласкаше. Така, както той тласкаше в собствената си ръка, когато си мислеше как се чифтосва с жената, която искаше да нарече своя.
— Какво? — попита тя. — За какво мислиш?
За миг той не беше сигурен, че може да говори, толкова зашеметен се чувстваше от това, което двамата бяха направили, от това, че все още лежаха един до друг, тя почти гола, а ръката й галеща белезите върху гърдите му.
— Хората могат ли да се… чифтосват по различни начини?
Харпър се усмихна, сладка усмивка, ръката й се придвижи върху друг белег, пръстът й го погали.
— Да, предполагам, че го правят. Обаче не се нарича чифтосване. Казва се секс. Или любене. Има различни думи, но като за начало тези са най-добрите, поне аз така смятам.
Усмивката й изчезна и тя се намръщи, когато пръстът й продължи по белега върху ребрата му, оставен от дивото прасе. Джак не желаеше тя да мисли как той се е бил с дивото прасе точно в този миг — или когато и да е, — затова леко се извърна, така че пръстът й да се измести от белега. Погледът й срещна неговия и тя рече:
— Макар че ние не се любихме. Онова е… — Очите й се отклониха настрани, сетне отново се впиха в неговите. — Различно е. Любенето е, когато…
— Когато мъжкият възсяда женската и тласка в нея — прекъсна я Джак и млъкна.
Чудеше се дали и тя искаше да направи това, ала не беше сигурен, че е редно да попита. Той искаше. Можеше да усети как онази част се втвърдява само като си помислеше за това. Подобно нещо не му се бе случвало никога досега — да се втвърди веднага след вълната от удоволствие, която караше семето му да избликне от тялото му.
— Да, правилно.
По шията й изби червенина и той се учуди и смути, особено след това, което бяха направили. Аз казах нещата по грешния начин, ето защо, помисли си Джак и се почувства малко зле, но чувството не беше толкова силно, колкото щастието, което изпитваше, когато я държеше в прегръдките си или си шепнеха един на друг, докато ръцете й галеха кожата му.