Глава 32
Марк повдигна богато украсеното позлатено чукче и потропа по тежката резбована врата, поглеждайки през рамо към охраняваната порта, през която бе преминал. Името на имението беше изписано над нея със старинни извити букви: Торнланд. Вратата се отвори и мъж в униформа на иконом застана на прага. Той наклони глава.
— Сър, моля заповядайте. Господин Феърбанкс ви очаква в салона.
Марк пристъпи вътре, имайки чувството, че току-що бе влязъл в играта „Клудо“* и всеки миг госпожица Скарлет ще се спусне по внушителното извито стълбище със свещник в ръка.
[* Настолна игра, в която се имитира разследване на убийства. — Б. пр.]
Икономът го поведе и посочи с ръка към величествената врата, която Марк предположи, че води към салона, където собственикът на това имение и многобройните акри земя, заобикалящи ранчото, го очакваше. Той се бе обадил на номера за контакти от уебсайта, който жената в библиотеката беше посетила, и бе разговарял със секретарката на Холстън Феърбанкс. Осведомиха го, че в момента той отсъства от офиса, но няколко часа по-късно му се бяха обадили, за да го уведомят, че господин Феърбанкс ще се срещне с него в дома си в покрайнините на Мисула.
— Благодаря — кимна той на иконома, след като влезе в стаята. До количката с напитки близо до прозореца стоеше възрастен мъж, който се обърна, когато вратата се затвори зад гърба на Марк.
— Господин Феърбанкс — рече Марк, отправяйки се към високия, широкоплещест, по-възрастен джентълмен, и протегна ръка. — Агент Марк Галахър. Благодаря, че се съгласихте да ме приемете.
Двамата се ръкуваха, ръкостискането на домакина беше силно, а очите — преценяващи.
— Здравейте, агент Галахър.
— Моля, наричайте ме Марк.
Господин Феърбанкс кимна и се извърна отново към количката.
— А вие ме наричайте Холстън и се договорихме. Тъкмо си наливах питие. Вече наближава „щастливият час“*, какво ще кажете? — Той се усмихна и големите му бели зъби блеснаха. — Ще ми правите ли компания?
[* Период от време, когато алкохолните напитки в барове и ресторанти се сервират с отстъпка, за да се привлекат клиенти, обикновено след пет следобед. — Б. пр.]
— Не, сър, благодаря.
Беше едва четири часът, а и Марк не пиеше по време на работа, но предполагаше, че мъжът беше достатъчно богат, за да си определи щастлив час, когато си пожелае.
— Колко дълго е живяло семейството ви тук, в Торнланд? — поинтересува се Марк, когато чу потракването на падащите кубчета лед в чашата.
— Вече четири поколения е собственост на фамилията Феърбанкс. Почти един милион акра от най-първокачествената монтанска земя, която се простира на шест окръга.
Марк го знаеше, защото беше проверил, преди да дойде тук. Знаеше също, че семейство Феърбанкс бяха спечелили солидното си богатство като собственици на една от водещите дърводобивни компании в Съединените щати.
Настоящият изпълнителен директор на „Феърбанкс Ламбър“ се обърна, усмихна се и завъртя кристалната чаша с кехлибарената течност.
— Сигурен съм обаче, че не сте дошли тук, за да обсъждаме Торнланд. С какво мога да ви помогна, агенте?
Той кимна към къта за сядане и Марк се отпусна в едно от тапицираните със синьо кадифе кресла. Холстън се настани насреща му и отпи от чашата си.
— Госп… Холстън, тук съм, защото една жена е открита мъртва в Хелена Спрингс преди малко повече от две седмици и имам основание да смятам, че се е обадила в офиса ви в деня, преди да умре.
— Мъртва?
— Да, сър.
Холстън Феърбанкс изгледа госта си над ръба на чашата и отпи още една малка глътка, преди да остави питието си на масичката пред него и дълбоко да въздъхне.
— Емили Бартън.
Марк се сепна.
— Досега не знаехме името на жертвата. Открихме някои отпечатъци, но засега…
— Беше Емили Бартън. — Холстън отново въздъхна и разтри окото си. — Как е умряла? Свръхдоза?
— Не. Било е убийство.
Това, изглежда, изненада Холстън и за миг той просто остана втренчен в Марк.
— Убита? Защо?
— Все още не знаем.
Кръвта се отдръпна от лицето на Феърбанкс и за секунда ченето му увисна. После се протегна към чашата и пресуши на един дъх останалата течност.
— Ние все още събираме информация за жертвата и престъплението. Името, което ми съобщихте, ако е вярно, много ще ни помогне при разследването. Бихте ли ми казали откъде я познавахте?
Холстън се облегна назад в креслото, явно се нуждаеше от малко време, за да се окопити. Марк му го даде и се зае да оглежда стаята — облицованите с дървена ламперия стени, богатите завеси, луксозните мебели, голямото пиано в ъгъла. Не можеше да си представи всяка сутрин да се събужда на подобно място. Щеше да се чувства като в музей.