— Емили Бартън — измърмори Холстън. — Тя е жената, която съсипа живота на сина ми. И моя, макар че до голяма степен аз сам съм си виновен за това.
Марк се наведе напред.
— Мисля, че трябва да ми разкажете за Емили.
Господин Феърбанкс въздъхна и срещна погледа на агента. Внезапно доби уморен вид и Марк си помисли, че изглежда по-възрастен, отколкото в началото на срещата им.
— Синът ми, Хол-младши, се запозна и сближи с Емили Бартън, когато едва беше навършил осемнайсет години и целият му живот беше пред него. Заявих му, че незабавно трябва да скъса с нея. Тя беше хубаво момиче, но боклукът си остава боклук. Не помня вече колко пъти му повторих да не позволява на една евтина уличница, която само ламти за пари, да го улови в капана си. Но момчето не желаеше да слуша. — Холстън замълча, потънал в спомени със застинало изражение и дълбока тъга в очите. — Не бяха минали и шест месеца и тя забременя. Предложих й пари, за да изчезне от града. Заплаших я, че в противен случай няма да получи и цент. Както и очаквах, тя ги взе.
Холстън отново се умълча и Марк попита:
— А какво очаквахте да направи тя с бебето?
Твоят внук. Твоята кръв.
— Навремето? Не ме интересуваше, стига да не му дадеше нашето име. Дори не бях убеден, че бебето е на моя син. Момичетата като нея… е, както и да е. Сега? Времето и обстоятелствата променят нещата, нали? — Той замълча и когато отново заговори, гласът му пресекваше. — Хол никога вече не беше същият, след като тя напусна града. Беше си въобразил, че е влюбен в нея, предполагам. Благодарение на нея бе започнал да взема наркотици, но когато тя изчезна, без да каже нито дума, той затъна съвсем надълбоко и започна да взема по-силна дрога. — Мъжът поклати глава, раменете му увиснаха. — Загина при високоскоростна автомобилна гонка, в кръвта му бе открито високо съдържание на хероин.
Марк пое дълбоко дъх, сърцето му се сви от мъка за този човек.
— Съжалявам за загубата ви. Аз самият изгубих дъщеря си. Тази болка ми е позната.
Холстън Феърбанкс срещна погледа му, помежду им проблеснаха искри на взаимно разбиране — двама мъже, преживели непреживяемото. Въпреки разликата в начина, по който Марк би се справил със ситуацията, която Холстън Феърбанкс описа, загубата на дете беше нещо, което Марк никому не би пожелал. Той бе предложил пари на Емили, за да я прогони от града, и може би така беше тласнал сина си към гибелта, но Емили Бартън ги бе приела.
Но сега? Холстън Феърбанкс приличаше на старец, изпълнен със съжаление.
— Какво е направила тя с бебето?
— Допреди две седмици не знаех. Оказа се, че през целия си живот момчето е живяло на по-малко от час път от мен. Емили го дала на един мъж, който го отгледал без елементарни удобства, напълно изолиран от обществото. Отраснал в горите около Хелена Спрингс.
Момчето. Отраснало без елементарни удобства. За миг Марк застина потресен, докато осмисляше информацията.
Лукас.
Мили боже. Лукас имаше семейство. Лукас беше Феърбанкс. Жената в къщата за гости със забита в гърлото стрела е била неговата майка. Но щом като го е дала за осиновяване — законно или не, — защо, за бога, е избрала да го даде на Дрискол, вместо на някое добро семейство в предградията? Нима всичко е било само заради пари? Вътрешно потръпна, представяйки си всички онези ужасни неща, които по време на кариерата си бе виждал майките да причиняват на децата си заради наркотици.
Холстън Феърбанкс току-що му бе предоставил няколко отговора и в същото време бе отприщил порой от нови въпроси.
— Айзак Дрискол.
— Моля?
— Това е името на мъжа, в чийто имот живее той. Въпреки че е доста пресилено да се каже, че той „го е отгледал“. Лукас, това е името на вашия внук, заяви, че почти не е поддържат връзка с този човек. А Айзак Дрискол е бил намерен мъртъв една седмица след Емили Бартън, убит по същия начин.
Холстън Феърбанкс отново зяпна смаяно, но после поклати глава и шумно издиша.
— Не мога да кажа, че съжалявам.
Марк го разбираше. Сега, след като бе започнало да се изяснява, че Дрискол е имал много общо с изолирания живот на Лукас вдън гората, без всякакви удобства и че мотивите му са били престъпни по начин, който Марк все още не можеше да си изясни, той самият също не можеше да се застави да изпита симпатия към убития мъж. Лукас беше съвсем различно нещо. На него никога не му е бил даден шанс да живее нормално. Но защо?