— Днес за пръв път ли чувате това име? И не сте знаели нищо за него допреди две седмици?
Феърбанкс поклати глава.
— Нито дума.
— Знаете ли каква е била връзката на Емили с Дрискол? Тя обясни ли ви защо му е дала своето бебе?
— Защото беше наркоманка. Той вероятно й е платил. Кой може да каже?
Двамата се умълчаха за кратко, докато Марк се опитваше да сглоби информацията. Беше изненадан, че пръстовите отпечатъци на жертвата не бяха разкрили нищо полезно. Много рядко един пристрастен наркоман — ако думите на Холстън бяха истина — можеше да избегне поне една или две срещи със закона. Тя трябва да е имала голям късмет. Поне в едно отношение.
— Какво искаше от вас Емили в нощта, когато ви се е обадила от Хелена Спрингс?
— Пари. Тя винаги искаше пари.
Марк се намръщи.
— И защо е смятала, че вие ще й ги дадете?
Синът му беше мъртъв. Вече две десетилетия. С какво би могла да го заплаши тя?
— За да устрои нов живот за себе си и момчето — отвърна домакинът. — Тя беше профукала парите, които й бях дал първоначално, както и онези, които може би е взела от осиновяването, и отново бе затънала в своя порок. Беше идвала в града и преди, за да иска пари, но тогава не ми даде никакви сведения за детето, освен че е било осиновено. Преди две седмици тя ми разказа как е бил отгледан — ако можете да го наречете така — в гората като някое проклето животно. Но не и от кого. — Думите бяха изречени през стиснати зъби, а последната прозвуча задавено. Холстън Феърбанкс сведе глава, няколко пъти си пое дълбоко дъх, раменете му се разтресоха. — Тя каза, че един приятел я е докарал до тук и имала пари само за едноседмичен престой в града, но нито цент повече. Заяви ми, че вината била моя, задето нещата са се стекли по този начин. Заради мен тя е била принудена да вземе такива решения. Аз съм я бил притиснал в ъгъла и в резултат няколко живота са били съсипани. Каза още, че се е върнала, за да поправи стореното, и аз съм можел да направя същото, ако дам достатъчно пари на нея и на момчето, за да започнат нов живот.
Последните думи на господин Феърбанкс бяха изречени с пресеклив шепот и Марк му даде минута, за да се окопити.
— Лукас е в началото на двайсетте си години, ако правилно съм пресметнал — заговори след минута. — Знаете ли защо Емили е решила да му осигури нов живот точно сега? Защо е чакала толкова дълго? Той е вече зрял мъж.
Холстън сви рамене.
— Защото в миналото не е могла да се изчисти от дрогата. Каза ми, че този път била чиста от година, макар че аз не й повярвах. А дори и да беше, това нямаше да продължи дълго. Колкото до Лукас, той вече е зрял мъж, да, но какво бъдеще би могъл да има пред себе си? Момчето навярно е пълен дивак.
Приличаше на съсипан, победен старец, а не на мъж, изградил империя.
— Не е. Аз се срещнах с него. Той… животът му е необичаен, да, но той не е животно.
Холстън изгледа Марк, в очите му проблесна нещо, което приличаше на искра надежда.
— Каква е вероятността той някога да води нормален живот?
— Нормален? Бих казал, че зависи от определението ви за нормален живот. Аз не съм психолог, Холстън, и не мога да преценя какъв тип психологическа травма му е нанесена, след като е преживял толкова сурова изолация. Но той е интелигентен. И очевидно умее да оцелява. Осмелявам се да предположа, че той би могъл да се адаптира към обществото, ако реши.
Холстън въздъхна, отново отмести поглед настрани и явно потъна в мислите си.
Марк се приведе напред.
— Вие съжалявате ли, че сте отхвърлили внука си? Че сте позволили на Емили да го даде за осиновяване?
Холстън Феърбанкс стисна устни.
— Действах прибързано, воден от егоистични мотиви. Аз… не мисля, че той някога действително ще стане един от нас, но поне мога да му дам името си. Той ще реши дали да го приеме. Каква е фамилията му в момента? Бартън или Дрискол?
— Нито една от двете. Само Лукас. Той никога не е имал фамилия. Бил е сам много дълго време.
Холстън допря дланите си и събра пръстите, така че да образуват колибка, и изруга под нос.
— Заедно с името, мислите ли, че бихте се съгласили да му дадете също и дом?
Холстън Феърбанкс рязко вдигна глава, видимо изненадан.
— Дом? Защо? Доколкото разбрах, той има дом.
— Хижата, в която е живял през по-голямата част от живота си, е принадлежала на Айзак Дрискол, а сега става собственост на сестра му, която е абсолютно категорична, че няма да позволи на Лукас да живее в имота й.
— Разбирам. — Феърбанкс стисна устни и погледна Марк в очите. Няколко секунди не каза нищо, после изрече: — Ако момчето приеме, той има дом тук, в Торнланд.