Нещо не беше наред. Хеликоптерите трябваше да излетят с всички негови хора на борда. Тогава експлозивите щяха да избухнат и да прекъснат кабела, превръщайки в последната минута предстоящия провал в триумф. Но това не се случи. Всички негови момчета изчезнаха и сега беше сам с руснаците. Те го вкараха през вратата на едно помещение, където в открито огнище горяха пънове. Той вече не беше в бойната си униформа. Фактически беше чисто гол, с изключение на черната найлонова каишка, стегната на китката му.
Там имаше един мъж, седнал на кресло, а до него стоеше красива жена в сребриста рокля. Карвър извика на жената да му помогне, но тя също не можа да го чуе. Това също не беше както трябва, защото тя трябваше да го обича. Но тя изобщо не го обичаше. Всъщност му се смееше и всички мъже около нея също му се смееха. Сега жената го загледа с ново лице, изкривено, грозно и пълно с омраза, и започна да вика:
— Причинете му болка, причинете му болка. Искам да видя как страда.
Смехът започна да се усилва и един мъж насочи срещу Карвър малка черна кутия с пръст на голямото бяло копче. Изведнъж Карвър се изпълни със страх, който преряза вътрешностите му и го хвърли на колене. Молеше за милост, въпреки че молбите му излизаха като безсловесен хленч, защото знаеше какво ще последва сега. Същото, което ставаше винаги, щом мъжът с черната кутия натиснеше белия бутон.
Бутонът под пръста потъна и агонията започна отново.
8.
— Не разбирате ли, трябва да ми позволите да му помогна!
Д-р Карлхайнц Гайзел беше психиатърът, на когото бе поверен случаят Карвър. Той се отдръпна от леглото, където неговият пациент се гърчеше в самотни мъки, и заговори на Алекс с глас, изпълнен със съчувствие, което обаче не можеше да прикрие неговото огорчение.
— Елате — махна й той и я поведе през клиниката до своя кабинет.
— Какво искате да направя? — попита тя, когато той затвори вратата след себе си.
Гайзел не отговори, докато и двамата не седнаха. След това каза:
— Вече знаете отговора на този въпрос. Трябва да ми разкажете какво точно се случи с него. Как иначе мога да му предложа най-доброто възможно лечение?
Алекс не отговори нищо. Тя отмести очи и бръсна рус кичур коса от лицето си. Накрая се обърна към д-р Гайзел и го погледна право в очите. Лекарят беше напълно свикнал с резултатите от въздействието върху онези, чиито близки боледуват от тежка болест. Госпожица Петрова беше изтощена от месеците тревоги и несигурност. Лицето й бе изтъняло и изглеждаше по-измъчено от преди. Беше бледа, кожата й беше суха и неподдържана, а под очите си имаше големи черни кръгове. Но Боже, какви очи, помисли си той.
Небесносини без примеси, но когато се вгледа по-внимателно, единствено в интерес на безстрастния анализ, както сам си каза, Гайзел забеляза известна несиметричност. Това несъвършенство в едно иначе безупречно съчетание: устните й бяха пълни, скулите високи, носът прав и изящен, по-скоро увеличаваше нейната красота, отколкото я разваляше. Без него тя щеше да е само много хубава. А сега беше омайваща.
— Разбирам — отговори тя, — но не мога да го обсъждам…
— Позволете ми да бъда откровен — каза той и се стегна. — От месеци отказвате да отговорите на моите въпроси. Но ако искаме да се надяваме, че господин Карвър може да оздравее, трябва да имам информацията, за да мога да го лекувам както трябва. Разберете, свикнал съм да работя с пациенти, които се нуждаят от пълна дискретност. Каквото ми кажете, няма да излезе от тук. Но аз трябва да знам.
— Ако ви кажа, ще му помогнете ли да се оправи?
— Не, не мога да ви обещая подобно нещо. Но мога да ви заяви следното: ако не ми кажете, няма никаква надежда да му помогна. Колкото по-дълго мълчите, толкова по-сигурно става, че господин Карвър ще остане в това състояние завинаги.
— Аз само се опитвам да го предпазя.
Гласът й беше по-скоро шепот. Опитваше се да убеди колкото него, толкова и себе си. Страданието й беше толкова дълбоко, че човешкият инстинкт на Гайзел го тласкаше да я прегърне, за да я утеши. Обаче професионалната му половина знаеше, че не трябва да казва и да прави каквото и да било. Тя трябваше да има свободата да вземе сама своето решение.