В някаква степен този факт правеше нещата по-леки. Наталия не познаваше Самюъл Карвър.
76.
Агентът на М16, който следваше нейната кола, най-сетне се свърза с главната квартира. Неговият началник не си губеше времето с любезности.
— Взе ли документа? — попита Грентъм.
— Съжалявам, но не съм. Карвър изобщо не напусна хотела. Онази Петрова излезе заобиколена от група мъже, но не изглеждаше като действаща по принуда. В ръката си носеше кафяв плик. Вероятно това беше документът, който искахме.
— Мамка му… къде си сега?
— Следвам Петрова. Тя е в кола, карана от човек на генерала. Останалите са в микробус, който се движи пред автомобила. Чакай малко… слизат от пътя и влизат в летище „Кан Мандильо“. По-голямата част от тамошния трафик е от частни или наети самолети. Да ги последвам ли вътре?
— Разбира се. Ако излети, искам регистрационния номер на самолета. Ще го проследим оттук.
Агентът затвори телефона и влезе в летищния комплекс.
В Лондон Грентъм телефонира на помощник културния аташе в посолството на Руската федерация. Работното време за дипломатическата и консулска работа завършваше в четири и половина, но помощник–аташето не беше обикновен дипломат. Като резидент На ФСБ в страната и най-старши агент в Лондон, той беше непрекъснато на повикване.
— Коля — каза Грентъм. — Имам нужда от малка услуга. Намери ми телефона на Олга Жуковская. Обясни й, че трябва да говоря лично с нея. Искам да обсъдим въпрос от особена важност за нашите две служби, който се нуждае от незабавни действия.
77.
Яхтата на Вермюлен беше отплавала от Антиб тридесет и шест часа по-рано в посока Южна Италия, но той я чакаше при самолета, който щеше да ги откара, за да я посрещнат. Алекс дотича, обгърна го с ръце и се притисна силно в него, смачквайки гърдите си в неговия корав торс. После погледна нагоре към лицето му с полузатворени очи и разтворени устни, а той я целуна толкова пламенно, че я изпълни с мириса, вкуса и усещането за тялото си.
Вермюлен я пусна и се огледа за най-близкия от своите хора.
— Марони.
— Да, сър.
— Кажи на господин Редин, че мъжете могат да се отпуснат през следващите петнадесет минути. След това се върни тук и застани на пост пред тези стълби. Никой няма да се качва на самолета, докато аз не кажа. Разбра ли?
Марони се ухили:
— Да, шефе.
Вермюлен поведе Алекс нагоре по самолетната стълбичка. В тясната кабина той я погледна с крива извинителна усмивка.
— Боя се, че не е много романтично. Приготвил съм шампанско и цветя на яхтата.
Тя се наведе, докосна бузата му с устни и прошепна в ухото му:
— Не ми пука.
Той нямаше представа, че тя се преструва.
78.
Първото чувство, което Карвър изпита, когато Алекс излезе от хотела, беше болезнена празнота, пълна самота, една зееща дупка в живота му, където досега се намираше любовта му към нея. После получи силен пристъп на страх. Сети се за предупреждението на д-р Гайзел, че едно травматично преживяване може да го запрати обратно в адската примка на лудостта. Някога шокът от изчезването на Алекс го беше върнал в живота. Когато сега я изгуби отново, щеше ли това да има обратно въздействие?
Карвър беше смел мъж. Толкова пъти се беше изправял срещу смъртта, че не можеше да ги преброи. Но вероятността да полудее и да попадне завинаги в омагьосания кръг на забравата беше много по-плашеща.
Майната му. Имаше нужда от питие.
Той се отправи към бара и поръча двойно „Джони Уокър“. Тогава си спомни, че последния път, когато беше пил уиски, беше с Алекс в нощта на убийството. Боже, защо трябваше всичко да му напомня за нея.
— Е, май не се получи, а?
Беше женски глас с американски акцент. Седнала бе на няколко метра по-надолу пред бар плота. Дългата й блестяща коса с наситен тъмен цвят на шоколад се спускаше до раменете и падаше върху челото и на бретон, почти напълно закривайки чистите кафяви очи. Скулите й бяха високи, а устните начервени с блестящо розово червило, от което изглеждаха така сякаш току–що ги беше облизала. Роклята й имаше една презрамка, но извивката на деколтето беше така пресметната, че да се вижда прекрасният чифт гърди.
Полата й имаше цепка отстрани и жената беше седнала на столчето с кръстосани крака, показвайки доста нещо.