Погледът му беше чистосърдечна оценка, сметките, които всеки мъж си прави, като балансира между привлекателността на предлаганото и вероятността за успех. Сякаш прочела мислите му, тя вдигна лявата си ръка, за да види диамантения пръстен на четвъртия пръст. После повдигна рамене, сякаш искаме да каже: и какво от това.
Карвър се засмя. Всяка жена, на която попадаше тази вечер, показваше пръстени. Тази не изглежда толкова омъжена, колкото предишната, помисли си той. Той взе питието си и отиде да седне до нея, поглъщайки с поглед всяка подробност от нейния външен вид. На всичко отгоре, тя излъчваше богат, пикантен, много женствен мирис, което го накара да осъзнае колко отдавна не беше спал с жена. Защо да не си навакса. Можеха да пийнат по няколко питиета на бара, след това да вечерят в ресторанта долу на брега, а после да се чукат до оглупяване цяла нощ. Може би това щеше да прогони болката му.
— Здравей — каза той. — Казвам се Самюъл Карвър.
Тя протегна слаба ръка с яркочервен маникюр.
— Маделин Крос. Радвам се да се запознаем.
— И ти ли, Маделин, ще ме запознаеш с господин Крос?
— Искрено се надявам да не се налага.
— Не ми казвай, че те е оставил сама в непознат хотел в чужда страна. Това ми се струва опасно.
Тя се засмя.
— За кого?
— Вероятно и за трима ни.
Тя огледа Карвър от главата до краката.
— Не, мисля, че ще можеш да се справиш с него.
— В това не се съмнявам — усмихна се той, — но с теб дали ще мога? Това е въпросът.
Разбира се, това бяха глупости. Той го знаеше, тя също. Но точно от това имаше нужда, а може би и тя. Тя беше голямо момиче и можеше сама да взима решения. Той поръча по още едно питие за двамата и Маделин му разказа своята история.
Съпругът й спечелил милиони от продажбата лекарства и медицински материали. Тя била чиновничка в една от болниците, която била сред неговите най-големи клиенти. Момиче от Бойзи, Айдахо, вече от десет години в Чикаго, което се бори да свърже двата края. Той я измъкнал от всичко това и я сложил в красив дом в Уинекта, за да пазарува, обзавежда и да клюкарства с другите скучаещи жени от богаташките предградия. И сега бяха дошли на това скъпо европейско летуване, а той бе отпрашил за казиното в Кан, оставяйки я тук наконтена, без други занимания, освен да се напие.
— Посещението в казиното звучи доста вълнуващо. Защо не отиде с него? — попита Карвър.
— Повярвай ми, не го бива. Прекарва цялата нощ на масата за „Блек Джек“, играе с по три карти наведнъж и ругае всеки път, когато не му дадат нужната карта. Не обръща грам внимание на нищо друго. Или на някого другиго.
Карвър си придаде подходящо ужасено изражение.
— Всеки мъж, който е готов да прекара нощта, като гледа карти за игра вместо теб, трябва да си прегледа главата.
— Знаеш ли какво? И аз мисля така — обяви тя.
Двамата се засмяха и се доближаха малко един към друг. Карвър почувства ръката й на коляното си. Това беше лекото докосване, което кара мъжете да се чувстват толкова добре.
— Искаш ли да идем да хапнем нещо?
Тя го погледна право в очите.
— Предпочитам първо да си изработя апетита.
79.
Карвър се събуди от слънчевите лъчи, които нахлуваха през прозореца. Радиочасовникът на нощното шкафче показваше 09,17. На празното място на двойното легло имаше бележка с телефонен номер и няколко думи: „Ако някой ден минаваш през Чикаго… Целувки, Мади“.
Тогава забеляза червената светлинка на телефона му да мига. Сигурно се беше събудил от звъна. Карвър го взе и натисна бутона. Лицето му се изкриви в гримаса, когато чу познатия гневен глас:
— Карвър, ти си безполезен задник. Грентъм се обажда. Чакам те във фоайето. Слизай веднага, преди да съм се качил и разбил вратата.
— Мамка му — измърмори Карвър и скочи от леглото.
Карвър не виждаше причина да хукне само защото Грентъм се беше обадил. Затова отдели петнадесет минути, за да се измие и облече, преди да тръгне за хотелското фоайе. Забавянето си заслужаваше само за да види раздразнението по лицето на Грентъм. Обаче щом наближи достатъчно, видя, че има и нещо друго. Обичайната самоувереност и дори арогантност на агента от М16 беше отстъпила на някаква нервна напрегнатост, каквато никога преди не беше виждал.
— Къде е моят документ? — озъби се Грентъм.
— На същото място, където е приятелката ми. Гушнат се с Кърт Вермюлен — отговори Карвър, сякаш това изобщо не го засягаше. — Тя се е омъжила за него. Знаеше ли това?