Тази новина трябваше да извади Грентъм от равновесие, но имаше точно обратното въздействие. По лицето му се плъзна самодоволна усмивка, близка до злорадството, че Карвър е затънал в по-дълбоки лайна от него.
— Трябва да ти е дошло като шок.
— Донякъде — отговори Карвър.
— Нямаш вид на съкрушен.
— Какво очакваш? Да ме видиш пиян и потънал в сълзи?
— Нещо такова.
Карвър вдигна рамене.
— Мина ми нещо подобно през главата, но намерих по-добра алтернатива. Едно хубаво момиче.
— А обвиняваш мен, че не ми пука?
— Виж какво, аз обичах Алекс. Това беше нещо истинско и вероятно все още е. Обаче няма да е добре за мен, ако сега провеся нос. Просто ще я забравя, продължа напред и ще гледам да стоя колкото може по-далеч от нея.
Карвър се запита дали е прозвучал по-убедително, отколкото се чувстваше. Очевидно не, защото Грентъм го гледаше с откровено недоверие, преди лицето му да се проясни, защото му беше хрумнала нова мисъл.
— Имаш ли време да закусим, преди да си тръгнеш? Искам да те запозная с някого.
Карвър изстена.
— И това ли?
— Хайде — настоя Грентъм, — ела да опитаме отличния бюфет долу на плажа. Прекрасна храна, великолепна гледка… Аз черпя. А и мисля, че ще проявиш интерес, когато разбереш кой пристигна специално, за да се срещне с теб.
Карвър последва Грентъм, който тръгна напред напряко на фоайето и излезе навън, откъдето започваха великолепните залесени градини на хотела. Докато крачеше по алеята, която водеше към морето, малка надежда проблясваше в подсъзнанието му и го караше да отиде на срещата, която иначе щеше да откаже. В един момент му хрумна, че е направо смешно да се надява на подобно нещо. На масата седеше друга рускиня, с черен бретон, спускащ се до очите й, които го преценяваха с хладна обективна безпристрастност, докато Грентъм посочи към нея.
— Позволи ми да ти представя заместник–директорката на Федералната служба за сигурност госпожа Жуковская.
Тя му протегна ръка с усмивка, която беше още по-смразяваща от погледа й.
— Здравейте, господин Карвър. Вие убихте съпруга ми.
— Бях предизвикан — отговори той, преди да пусне ръката на жената.
Грентъм поръча кафе, портокалов сок и набор петифури.
— Аз мисля да си взема истинска закуска — обяви Карвър, докато ставаше. — Тази сутрин съм доста гладен.
Без да бърза, той огледа шведската маса, избра си бъркани яйца и пушена сьомга, хрупкави малки хлебчета и влажни парчета несолено нормандско масло. Нахвърли се подчертано настървено на храната, защото знаеше, че другите двама искат да разговарят. Обаче накрая пръв се предаде. Просто не можа да устои.
— Вие ли й казахте, че съм мъртъв? — обърна се той към Жуковская.
— Да, аз заповядах да й кажат това — кимна рускинята без следа от неудобство или разкаяние.
— Защо?
Изведнъж Карвър с неудобство осъзна, че в тази едничка дума се крият повече емоции и дори отчаяние, отколкото би желал да покаже.
— От чиста необходимост — отговори Жуковская все още доста невъзмутимо. — Вие убихте мъжа, когото изпратих да ви премахне, и после напуснахте болницата. Вече не бяхте пациент и затова всички плащания за покриване на болничната сметка трябваше да се прекратят. Беше възможно Петрова да разбере, когато провери извлеченията от сметките си. Тогава, естествено, щеше да поиска да научи какво се е случило. Аз просто изпреварих този момент.
— Но тя само се погрижи да остана жив. Защо да остава с Вермюлен, след като мен ме няма?
— Инстинкт за самосъхранение — обясни Жуковская, сякаш това бе очевидно. — Александра Петрова е агент на ФСБ под мое ръководство. Тя знае, че всеки агент, който зареже задачата си без заповед от по-висш офицер, е дезертьор. Също така знае какво е наказанието за подобно провинение. Във всеки случай предпочетох нещата да изглеждат положително. След като вече нямаше защо да мисли за вас, тя можеше да се съсредоточи изцяло върху Вермюлен.
— Е, малко сте прекалили, защото така се е съсредоточила върху него, че са се оженили. Така че вече не е нито ваша, нито моя, а негова.
Жуковская отпи от кафето си.
— Така ли мислите? — попита тя. — Разбира се, обмисляла съм тази възможност, но не съм толкова сигурна. Мнозина агенти смятат брака за полезно допълнение към своето прикритие. Може и Петрова да е от тях. В момента обаче това не е най-голямата ми грижа, не би трябвало да бъде и ваша.