Тя остави кафената чаша върху чинийката и когато погледна отново към него, най-сетне показа признаци на някакво истинско чувство. Ядосана беше, и то не на шега.
— Господин Карвър, вие причинихте големи неприятности. Документът, който сте открили, е собственост на руската държава. Бил е откраднат от една държавна институция преди около десет седмици. Ако не се бяхте намесили, вчера щеше да бъде спасен от елементи, които действаха от името на държавата. Те имаха заповед да го унищожат, за да не попадне в погрешни ръце.
— За Бога, какъв е този документ? — опита Карвър.
— Списък на малки ядрени оръжия, които също са собственост на руската държава и в момента са разположени в Европа и Северна Америка. Има няколко в Южна Америка, Азия и Австралия. Тяхното местоположение и пусковите кодове — обясни Жуковская с безизразен глас.
Карвър пребледня.
— Колко общо?
— Стотина.
— Божичко… а в Обединеното кралство?
Тя го погледна безизразно и не отговори.
— Но нали всички са посочени в списъка — глупаво подхвърли Карвър.
— Да, и благодарение на вас, господине, сега списъкът е в ръцете на Вермюлен.
Карвър направи гримаса, защото осъзна, че приоритетите му се нуждаят от пълно преподреждане.
— Къде е Вермюлен в момента? — попита той.
Грентъм сякаш беше доволен, че може да отговори поне на този въпрос.
— Върна се на яхтата. Прекараха нощта край южното италианско крайбрежие близо до Реджо ди Калабрия. Дигнаха котва малко преди съмване и се насочиха на изток. Изгубихме ги малко след това между две преминавания на сателита.
— Вие поне имате сателити — подхвърли уморено Жуковская.
— Открийте отново яхтата — каза Карвър. — Пратете някои от бившите ми колеги от Специалната флотска част или неколцина от вашите спецназовци, за да превземат лодката, и всичко ще е наред.
Грентъм поклати глава.
— Не, Карвър, нищо няма да е наред, защото ще стане голям дипломатически скандал. Американците ще се разсмърдят, че плавателен съд, собственост на уважаван и влиятелен американски гражданин, използван от негов приятел, е взет на абордаж. А италианското правителство може да го сметне за акт на агресия, защото е станало в техни териториални води.
Карвър направи втори опит.
— Добре де, а кой е другият гражданин?
— Моля?
— Кой е другият американски гражданин, собственикът на яхтата? Вижте, има нещо странно в това как Вермюлен харчи с пълни шепи. Ако не е станал милионер след пенсионирането от армията, значи някой друг го финансира. И ако това не е американското правителство, може би е типът, който притежава лодката. Кой е той?
— Някакъв тексасец на име Макейб — отговори Грентъм нетърпеливо, без да оценява важността на въпроса. — Спечелил е милиони от петрол и мини. Яхтата е собственост на една от многобройните му компании. Но не смятам, че той се интересува от бомби. Човекът е прероден християнин. Преди няколко години е преживял драматично прераждане и сега посвещава времето си на добри дела и благотворителност.
Карвър се изсмя измъчено.
— Макейб… Уейлън Макейб?
— Да, защо? Да не би да го познаваш?
— Пътищата ни се пресякоха.
— И той е оцелял, за да разказва на поколенията? Това е необичайно.
— Невероятно, но се случва. Искам да ти кажа едно. Не ми пука как се е преродил Уейлън Макейб, но той е гадно копеле. Толкоз. Каквото и да правят заедно с Вермюлен, сигурен съм, че не е нещо добро…
Карвър се намръщи. Късчетата от пъзела започнаха да се подреждат в главата му.
— Почакай… ти каза, че яхтата е поела на изток. Това ще рече към Йонийско море, после Адриатическо в посока Югославия. Когато разговаряхме, Вермюлен спомена Югославия. Той обясни, че страната е едно от местата, където се сражават ислямските екстремисти, за да влязат в Европа през задната врата.
Той се обърна към Жуковская:
— Разположили ли сте бомби в Югославия?
— Не мога да отговоря със сигурност на този въпрос — отговори тя, раздразнена от прямото питане.
Карвър се усмихна, защото усети как равновесието на силите около масата започна да се накланя в негова посока.
— Госпожо заместник–директор, мисля, че можете. Вие също сте в лайната. Не само вашата организация и вашата страна, а вие лично. Вие сте изпратили онези момчета с хеликоптера да приберат списъка, но сега те са хрупкав бекон на дъното на клисурата. Вие трябва да оправите нещата. Затова сте тук. А ти… — обърна се той сега към Грентъм. — В Уайтхол направо ще умрат от радост, като разберат кого си използвал, за да ти върши мръсната работа, и естествено, как за пръв път сме се срещнали. А що се отнася до мен, аз снабдих Вермюлен с този списък. Освен това съм сигурен, че можете да проследите духовното прераждане на господин Макейб до деня, в който като по чудо оживя при самолетна катастрофа в юконската пустош. Това също беше моя работа. Независимо дали ви харесва или не, но в тази лодка сме заедно. Така че отговорете на въпроса за Югославия.