— Ние знаем, че тези хора са някъде навън. Знаем за заявеното от тях намерение да воюват срещу нас, срещу нашата вяра и нашия начин на живот. Вече извършиха нападения срещу американски части в Судан, Саудитска Арабия и Аден. Обаче не им беше достатъчно да убиват американци. Искаха да нанесат удар и на самата страна. Знаете, че на 26 февруари 1993 ислямски терористи взривиха 700-килограмова бомба под Световния търговски център в Ню Йорк. Типовете, които извършиха това нападение, имаха връзки с „Ал Кайда“ и нашите собствени разузнавателни служби. Съзаклятниците срещу търговския Център използваха наръчник за правене на бомби, който първоначално им е бил предоставен от ЦРУ. Те също така са имали достъп до наръчниците в нашия Център за бойни действия на специалните части. Ние научихме тези типове как да ни взривяват и продължаваме да го правим.
— Вижте какво се случи в гражданската война, която разкъса Югославия. Ислямски джихадисти, обучени и въоръжавани от американски компании, действаха в Босна и се включват в сблъсъка, който сега започва в Косово. „Ал Кайда“ и Египетският джихад действат в Албания и бивша Югославия. Тяхната цел е да използват тази война като средство да си отворят задна вратичка към Западна Европа. Въпреки това Пентагонът, Държавният департамент и ЦРУ напълно отричат опасността, която тези хора представляват. Господа, това е лудост.
За пръв път Вермюлен повиши тон и натърти казаното. Той беше подредил доклада си като бегач на дълги разстояния, който изчаква последната обиколка, за да вложи всички свои сили. Уейлън Макейб бе впечатлен. Сега разбра как ораторът беше получил три звезди още преди петдесетия си рожден ден.
— Страхувам се, че ставаме свидетели на първите сблъсъци в една велика война между верите, която може да определи състоянието на света за десетилетия или столетия напред. Войниците на исляма няма да използват танкове или ракети, а бомби, вързани за собствените си тела. Защото те са готови да пожертват всичко, включително своя живот. Докато на твърде много от нас им липсва смелостта или волята да пожертват каквото и да било.
— Нашето общество се е размекнало. Нашите лидери не смятат да се изправят пред избирателите и да им кажат истината. Дори те самите не искат да я чуят. Затова аз дойдох при вас, Комисията за националните ценности, защото зная, че ще оцените залога, за който играем.
— Ние крачим като сомнамбули към катастрофата. Ако не се събудим, нашите ценности, нашата свобода и нашата вяра ще бъдат унищожени, докато спим.
— Благодаря ви.
Докато аплодисментите отекваха от дървените ламперии на залата, Уейлън Макейб седеше неподвижно и изучаваше Вермюлен, внимателно преценявайки колко струва. Накрая, когато ръкоплясканията утихнаха и докладчикът се беше върнал на мястото си, той отиде при него, пъхна една визитка в ръката му и се наведе, за да прошепне в ухото му.
— Генерале, харесах казаното от вас. Мисля, че мога да ви помогна малко. Може би няма да е лошо да поговорим за това.
15.
Алекс си сложи сенки и след това влезе право в хотел „Империал“, сякаш го притежаваше. За да те приемат, трябва да излъчваш увереност. Тя е ключът. Като не се смятат случайните погледи, които се плъзгаха по нея, никой не й обръщаше внимание, докато крачеше към главното стълбище и се качи на първия етаж.
Тя стигна до края на коридора, огледа се да види дали е сама и след това почука на една врата.
— Влез! — се чу глас отвътре, като разрешението беше произнесено с британски акцент.
Преди да успее да се измъкне, вратата се отвори. В рамката на вратата се показа мъж на средна възраст, току-що излязъл от банята с кърпа, увита около кръста. Той повдигна едната си вежда, огледа я от горе до долу и попита:
— Да? Мога ли да ви помогна?
— Съжалявам — заекна тя. — Сбъркала съм стаята.
— Е, въпреки това заповядайте — процеди той с неоправдана увереност в своите умения на прелъстител.
Тя поклати глава и забързано си тръгна. Мъжът остана на вратата и я гледа, докато се отдалечаваше, а после се прибра в стаята си. Тя опита друга стая в противоположния край на коридора. Отвътре не се чу отговор. Алекс пъхна картата в отвора и веднага над бравата светна зеленият индикатор.
Стаята беше празна, леглата бяха оправени, а шкафовете празни. Гостът в третата стая го нямаше, но той беше сам мъж и в стаята му нямаше нищо, което Алекс би могла да използва. Най-накрая в четвъртата стая извади късмет. Тук беше отседнала двойка на име Шулц, както пишеше на куфарите им. Изглежда бяха излезли за вечеря. По леглото и креслата бяха нахвърляни дневни дрехи, мокри хавлии лежаха на пода на банята, а комплект гримове „Шанел“ бе оставен на мраморния плот на мивката. Жената изглежда се беше подготвила за оживен социален живот, защото освен роклята, която си беше облякла тази вечер, в гардероба висяха още два вечерни тоалета. Роклите не бяха в стила на Алекс, но хубавият чифт сандали с високи токчета, подреден на рафта под тях, щеше да свърши чудесна работа. Когато излезе от стаята, обувките бяха в нейната чанта, а на лицето си имаше пресен слой фон дьо тен и руж.