Карвър дойде на себе си с бумтящо сърце и присвит от безадресна паника стомах. За миг не можа да се съсредоточи и опипом протегна ръка към нея… но нищо не почувства.
Той се смръщи и разтърси глава насам–натам, за да прогони и последните остатъци от кошмара. След това отвори очи… обаче Алекс я нямаше.
Сега вече наистина имаше за какво да се паникьосва. Каза си, че трябва да се успокои. Имаше много малко неща, които сега знаеше със сигурност, но едно от тях беше, че Алекс идваше всеки ден да го види. Беше сигурен, че по-рано бе тук, значи щеше да дойде пак. Просто трябваше да почака. Може би е отишла да хапне или да си намери нещо за четене. Правеше го от време на време, когато мислеше, че е дълбоко заспал. Да, сигурно беше така. Скоро щеше да се върне.
— Привет, Самюъл. — Една жена стоеше в рамката на вратата. Тя му се усмихваше и гласът й беше дружелюбен. Но това не бе Алекс, а сестра Жуно, която му носеше храната и лекарствата.
Тя се огледа, когато влезе в стаята, леко се смръщи и дари Карвър с още една усмивка.
— Алекс няма ли я? — попита дяволито и гласът й стана по-дълбок. — Най-сетне сме сами. — Тя го погледна весело през рамо. — И след толкова време какво ще правим? — Хвана едната му ръка и я поглади.
Карвър трепна, когато го докосна. Хората го объркваха, защото невинаги разбираше какво искат да кажат. Не успяваше да разбере какво чувстват, когато говорят. Намеренията им също бяха неясни. Разбираше, че сестра Жуно се държи сексуално предизвикателно с него, но същевременно го дразнеше и това не му хареса.
Той реши да не й обръща внимание и вместо това да се съсредоточи върху онова, което му тежеше на сърцето.
— Къде е Алекс? — попита.
Сестра Жуно постави подноса върху поставката и я завъртя напряко на леглото.
— Не знам — вдигна тя рамене.
— Къде е отишла?
— Не знам, Самюъл — отговори сестрата вече малко по-натъртено и взе малка картонена чашка, в която имаше три яркоцветни капсули. — Просто не е тук.
Тя не вложи някакъв особен смисъл в отговора. Не виждаше нищо лошо Алекс да си даде малко почивка. Горкото момиче я заслужаваше, като се има предвид количеството време, което прекарваше в тази стая.
Обаче думите й се стовариха върху Самюъл като токовия удар от колана, с който го бяха измъчвали. Той зина, за да си поеме дъх. Очите му се разтвориха широко, вкопчи се в завивките. След това с рязко движение ги отметна, запращайки таблата с чиниите и чашите на пода.
Сестра Жуно беше свикнала с избухванията на Карвър и неговия детински страх да не бъде изоставен. Обаче този път, осъзна тя изненадана, реакцията му на отсъствието на Алекс беше много по-силна.
Докато тя изписка тревожно, той стана от леглото с такава енергия, каквато никога преди не беше проявявал. Очите му проблясваха гневно, а чертите му бяха изкривени от първична несдържана ярост. Тя започна да отстъпва, но той я подгони. Когато я настигна, стисна ръцете й с такава сила, че сестрата изстена, и приближи лицето си до нейното, за да изсъска:
— Къде е тя?
Гласът му беше изгубил всякаква следа от детинска невинност. Беше оцветен с отсенките на истински гняв, готов да прерасне в насилие.
Сестра Жуно заклати глава.
— Не зная — изплака тя. — Честна дума, казвам истината. Нямам представа къде е отишла. Няма защо да се тревожиш. Знаеш, че винаги се връща. Винаги.
Карвър я блъсна настрана и тя полетя, назад, блъсна се във вратата, рухна на пода и изпищя от уплаха и болка.
— Алекс! — изрева той, застанал до леглото си. — Алееекс!
След това залитна напряко през стаята, като едва не падна, защото се спъна в тялото на замаяната сестра, и излезе в коридора.
Остри болки като шишове пронизваха главата му. Сърцето му блъскаше в гърдите. Картини от неговите сънища проблясваха пред очите му. Обаче сега в този буден кошмар всичко беше различно. Той знаеше кога и къде се беше сражавал в тази пустиня: изпълняваше мисия дълбоко във вътрешността на Ирак в разгара на кампанията „Пустинна буря“ през 1991 година. Знаеше, че той и неговите хора бяха успели да прекъснат кабелите и да се приберат живи и здрави у дома. А жената в съня беше Алекс. Тя беше в онази вила в швейцарски стил в предградията на Гщаад. Обаче какво друго се беше случило там?