Както винаги, докато очакваше нарежданията му, Наталия изглеждаше спокойна и невъзмутима.
Вермюлен трябваше да си напомни, че се беше изправял срещу вражески огън, ветеран е от три войни с високи награди и че е ръководил хиляди бойци, влизащи в бой. Нима това беше по-лесно, отколкото да се изправиш срещу красива жена?
— Както знаеш — започна той, както се надяваше, делово и спокойно, — тази пролет ще прекарам няколко седмици в Европа. Нуждая се от почивка, трябва да сменя обстановката, защото последните няколко години бяха доста тежки.
— Разбира се — отговори тя. — Напълно те разбирам.
— Чудесно… сигурно знаеш, че ще свърша и малко делова работа, докато ме няма. Срещи и така нататък, така че ще има доста административни задачи, които ще бъде най-добре да се уреждат на място. Затова искам да те попитам, готова ли си да ме придружиш? Естествено, на абсолютно професионална основа. Ще те компенсирам финансово за пропуснатите почивни дни и свободното ти време. Това, ъъъ… звучи ли ти приемливо?
Тя го изгледа и леко се намръщи.
— Трябва ли да запазя отделни билети за мен в туристическата класа?
— О, не. Това няма да е честно. Можеш да пътуваш първа класа като мен.
Тя сякаш се изненада.
— Благодаря, това е много мило. А нощувките?
— Ще отсядаме в един и същи хотел. Е, смяташ ли предложението за интересно?
Тя помисли малко.
— Ще се наложи да променя някои мои лични планове. Освен това трябва да намеря някой да ме замества тук, докато ме няма. Но това няма да е толкова трудно, така че — да, за мен ще бъде удоволствие да пътувам с теб.
— Прекрасно — усмихна се Кърт Вермюлен.
29.
Тази вечер Алекс Петрова се срещна с агента на ФСБ, който беше неин водещ офицер, на стъпалата пред паметника на Линкълн.
— Работата върви по план — докладва тя. — Вермюлен очевидно е увлечен. Предложи ми да го придружа при пътуването му в Европа. Разправя на всички, включително и на мен, че си взима по-продължителна отпуска. Аз обаче си мисля, че зад тази отпуска се крие нещо друго.
Тя му подаде бял плик за писма без надписи по него.
— Вътре е програмата за първите три седмици, включително номерата на полетите и хотелите. По тези места няма да е трудно да се уредят срещи за размяна на информация.
— Прекрасно — кимна водещият офицер. — И какъв е генерал Вермюлен?
— Ако искаш да знаеш — отговори тя, — той е много мил човек. И това ме кара да се презирам още повече за това, което му причинявам.
Водещият офицер вдигна вежди.
— Мисля, че ще е по-добре да не включвам това изказване в доклада до заместник–директорката.
— Да, моля те недей — усмихна се Алекс, — защото ще си помисли, че страдам.
30.
Седмица по-късно Кърт Вермюлен се озова в Амстердам. Беше дал свободен ден на жената, която познаваше под името Наталия Морли. В момента стоеше върху тревясало парче земя долу при доковете. Между лодките, изтеглени на сушата, растяха бурени. Стара баржа ръждясваше във водата в края на дока. Той се готвеше да даде лице на едно име, което познаваше отдавна, десетилетие или повече, от едно досие във Военната разузнавателна агенция.
От улицата зави кола, мина покрай него и спря на около десетина метра по-надолу. От нея слезе тънък мъж с дълга права коса, която се спускаше върху реверите на черния му костюм. Мъжът пушеше, но сега хвърли угарката на земята и я стъпка с ходилото на обувката, след което веднага запали друга. Едва тогава тръгна към Вермюлен. Двамата не си направиха труда да се здрависат.
— Джони Кулхас? — попита генералът.
Мъжът вдигна рамене. Наклони леко глава и издуха облак дим покрай Вермюлен, продължавайки да го гледа с ъгълчетата на очите.
— Какво искаш?
— Доставчик на оръжия и оборудване, които не могат да бъдат проследени и могат да бъдат доставени краткосрочно. Ще имам нужда от пистолети, автомати, гранати и пластичен взрив. Нищо кой знае какво. И автомобили, разбира се, също така трудни за проследяване.
— И за какво са му на един уважаван американски офицер всички тези неща?
Очите на Кулхас проблясваха развеселено. Винаги му беше приятно да вижда уважавани законопослушни граждани, принудени да ползват неговия криминален свят.
— Е, може би ще ми кажеш, когато всичко свърши — отговори си той сам, след като Вермюлен замълча. — Да, мога да уредя поисканите неща да бъдат доставени по всяко време.