Пред Ларсон се показаха различни видове пластичен и еластичен взрив.
— А накрая…
Карвър отвори последното отделение. Там в пресования в гумата отвор лежеше автомат „Хеклер & Кох Мх5“ с къса цев и заглушител, три пълнителя плюс един „Зиг Зауер П226“ със същите аксесоари. Ларсон кимна с разбиране. И двете оръжия бяха част от стандартното оборудване на британските специални части.
— Има и още нещо… — подхвърли Карвър.
Измъкна кутията с инструменти от рамката и я остави на пода, приклякайки до нея. Капакът на кутията беше дълбок около шест–седем сантиметра. Той го вдигна и отдолу се показа още едно отделение, което се отваряше с пластмасова ключалка. Карвър я дръпна и се показа плик от дебела кафява хартия с размери АЗ.
— Какво знаеш ти…
Карвър затвори капака и бутна чекмеджето на място, а от най-долното извади пистолета, двата пълнителя и заглушителя. След това затвори кутията за инструменти, но я остави на пода и отново натисна бутона в задната част на стелажа за вино. Празната рамка се скри под гранитния плот. Карвър остави пистолета и плика върху него.
— Вътре пари ли има? — попита Ларсон и кимна към плика. Изведнъж вече не му беше толкова весело.
— Аха.
— Достатъчно да платиш сметките?
— Без никакво затруднение.
— И кога точно се сети за него? — В думите на Ларсон се прокрадна известна горчива ирония.
— Преди няколко седмици, когато започнах да освестявам.
— Значи изобщо не си имал нужда от парите й, а?
— Напротив. Докато идваха, знаех, че е още жива.
Ларсон беше принуден да признае логиката в доводите на своя приятел. Обаче той също имаше напълно законно оплакване.
— Дължиш и на мен. Повече от двадесет хилядарки.
Карвър кимна мълчаливо. Бръкна в плика и извади един богато украсен документ. Това беше полица от една панамска корпорация на стойност петдесет хиляди долара на приносителя, подписана от него на празното място. На практика тя беше като пари в брой. Той подаде полицата на Ларсон.
— Благодаря, но това е много повече — поклати глава норвежецът.
— Няма да е така — обясни сухо Карвър. — С оглед на бъдещето. Виж, аз и на Алекс ще върна парите… обаче първо трябва да я намеря. Трябва да тръгнем от последните места, където са я виждали. Знам, че работеше в някаква нощно заведение. Знаеш ли къде в?
— Бирарията? Разбира се, от време на време съм я карал, когато отиваше на работа.
— Чудесно. Можеш да закараш и мен. Дай ми само няколко минути, за да се приготвя.
Карвър взе плика, пистолета и пълнителите и излезе от кухнята. Докато минаваше през всекидневната, видя на стената картината с пейзажа от Лулуърт Коув — единственото от по-ценните му притежания, което не беше продадено. Спомни си как беше говорил с Алекс за нея. Тя носеше негова стара тениска, беше се свила на креслото, а тялото й ухаеше на чисто след душа. С удоволствие би останал тук със затворени очи, потънал в мислите си за нея, но не и тази нощ. Трябваше да продължи напред. Дрехите му още си висяха там, избутани на една страна, за да се освободи място за нейните, които бяха трогателно малко. Той свали едно яке от края на редицата, доближи го до лицето си и вдъхна с удоволствие слабите остатъци от нейния аромат като куче, което ще пуснат по дирите й. В този момент нещо сякаш изщрака в главата му, задействано от несъзнателен рефлекс, който изключи емоционалната, снизходителна и неефикасна страна на неговото съзнание и изведнъж го направи хладнокръвен и целеустремен.
Паниката и несигурността бяха изчезнали. Стомахът му вече не се свиваше болезнено до гадене от страх. Единственото, което изпитваше, беше усещането за неотложност и готовност за действие.
Той протегна ръка към рафта над редицата закачалки и измъкна оттам кожена раница. След това зарови още по-навътре и извади кобур за рамо и широк колан за пари. Отне му около тридесетина секунди да напъха в сака четири чисти тениски, два чифта чорапи и боксерки. Последва ги чифт черни джинси и лек пуловер. Избра и чифт обикновени черни обувки с връзки и дебели подметки.
Сложи колана за пари на кръста си. От плика извади няколко пачки стодоларови банкноти и още две полици като онази, която даде на Ларсон. Извади и два паспорта — единият австралийски, а другият швейцарски. И двата бяха на различни имена, но с неговата снимка. Карвър измъкна няколко банкноти от едната пачка и ги пъхна в джоба си при швейцарските франкове, които бе взел от джоба на убиеца. Тези неща бяха пъхнати в колана, но пликът беше още наполовина пълен и намери място в раницата.