Нахлузи кобура за рамо и пъхна пистолета на мястото му. Веднага изпита познато усещане, защото кобурът беше прогонен да бъде максимално удобен за него и пистолета. В гардероба висеше късо черно палто и той го облече накрая. То прикриваше кобура без издайническа издутина. Резервните пълнители намериха място в джобовете му. Палтото беше достатъчно елегантно, за да го пуснат във всеки хотел или ресторант, но и достатъчно топло, за да не пропуска студа. В гардероба висеше още едно такова, заедно с други черни джинси и два очевидно еднакви тъмносини костюма. Чекмеджето, откъдето беше извадил тениските, бельото и пуловера, също разкриваше удивителна повторяемост. Значи такъв е бил: методичен и практичен човек, който намери ли нещо, което работи, ще държи на него.
В другите чекмеджета имаше часовници, тъмни очила и мобилни телефони, които в голямата си част също бяха еднакви. Карвър взе някакъв часовник нямаше нужда да избира между стиловете. Извади и две резервни сим карти за телефона. Тогава забеляза рамкираната снимка на нощното шкафче. На нея се виждаше Алекс, седнала до инвалидната му количка в занималнята на клиниката. На лицето й играеше изпълнена с надежда усмивка. Той се вторачи учудено във фотографията. Изобщо не си спомняше кога е заснета. Реши да не мисли повече за това, извади я от рамката, сгъна я на две, отделяйки себе си от Алекс, и я пъхна във вътрешния джоб на палтото. Щом искаше да намери жената, снимката можеше да му свърши добра работа.
Ларсон го чакаше до вратата на апартамента, стиснал в ръка кутията за инструменти.
Когато видя Карвър, той подхвърли:
— Ей, приличаш на един тип, когото познавах.
— Така ли? И какъв беше той?
— Ужасно копеле.
35.
Д-р Гайзел беше предупредил Карвър, че го чака дълъг път до пълното оздравяване. Както и че винаги може да настъпи релапс. Освен това трябваше да очаква внезапни резки промени в настроението.
Карвър започваше да разбира какво е искал да каже лекарят. От неговия апартамент до бирарията нямаше повече от пет минути път с кола, но веднага щом волвото потегли, великолепното усещане за самоувереност и целеустременост започна да избледнява и несигурността му се върна. Стомахът му отново се сви на топка, а раменните мускули се напрегнаха. Карвър си пое няколко пъти дълбоко дъх, бавно изви глава на една страна и повдигна брадичка. После я завъртя на другата и я наведе, докато не я опря в гърдите, като издишваше. След това вдиша, докато я вдигаше.
— Добре ли си? — попита Ларсон от шофьорската седалка.
— Да, просто се опитвам да се отпусна.
— По-добре ми разкажи какво се случи в клиниката.
Карвър въздъхна дълбоко, докато спускаше глава надолу. Остана в тази поза за миг със стиснати очи, а когато се обърна към Ларсон, изкриви лице в гримаса.
— Някой се опита да ме убие.
— И?
— Скоро ще открият тялото, така че млъкни и карай, за да ми помогнеш да започна търсенето на Алекс.
Вместо това изведнъж Ларсон натисна спирачките и колата закова на място. Той седеше неподвижно, Когато Карвър му се озъби:
— Какво, по дяволите, правиш?
Без да каже и дума, дясната ръка на Ларсон се стрелна напред, стисна Карвър за гърлото и го натисна назад, докато не опря в пътническата врата. Карвър направи опит да се освободи, но на торса му пречеше коланът, а на краката — тунелът на скоростната кутия.
— Не понасям хора, които се държат грубо с мен. — Гласът на Ларсон звучеше така, сякаш изясняваше някакво недоразумение и искаше да изглади нещата. — Така че запази спокойствие. — Той охлаби хватката си и започна да издърпва ръката си назад, но не изпускаше Карвър от очи.
— Добре, извинявай. Просто ужасно искам да си върна Алекс.
— Прекрасно, но няма да започнеш търсенето още сега.
— Защо?
— Защото не си във форма. Погледни се, позволи ми да те хвана за гушата с една ръка. Настроението ти се мени като времето. Не можеш да се качиш по стълбите до апартамента си, без да се задъхаш. На доста седмици си от влизането във форма.
Карвър наведе очи в мълчаливо съгласие с казаното.
— Добре, може би си прав… може би. Но не съм в състояние да седя просто така и нищо да не правя. Ако мога да установя какво е правила и къде е била, преди да изчезне — все ще е нещо. Виж, тази бирария ще затвори всеки момент, а утре не мога да дойда, защото трябва да напусна града. Виж, ще вляза там, ще пийна нещо и ще задам няколко въпроса. Кротко и спокойно. Няма да се бия.