Кейди насочи спектрометъра към устройството. На екрана му се появи поредица букви и цифри и по кабела стигнаха в същия момент и до монитора пред Хенри Вонг. Тогава в ухото й прозвуча ниско, изпълнено с ужас подсвирване.
— Обогатен уран 235! Кейди, ти току–що намери куфарна атомна бомба. Страхотно!
Тя се усмихна, защото за миг напрежението намаля.
— Това не е думата, която аз бих използвала. Изглежда Александър Лебед не е излъгал. Руснаците наистина са скрили преносими ядрени оръжия в западните страни. Но ако това е едно от тях, къде са останалите?
— Това не е наш проблем — отговори Вонг. — И без това нищо не можем да направим, докато това не бъде деактивирано. Защо не слезеш при нас, за да можем да проверим повторно данните.
— Добре. Първо обаче да снимам отблизо устройството с камерата. Трябва да го заснемем колкото може по-подробно.
Тя тръгна да се връща при триногата, като все още внимаваше къде стъпва, но се чувстваше мъничко по-сигурна, след като се изправи срещу оръжието и оцеля. Сега, когато знаеше с какво си има работа, изпитваше усещането за по-голям контрол върху случващото се. Освободи видеото от триногата и го понесе обратно към куфара, като си каза, че е работила върху много по-мощни бойни глави, както американски, така и руски, и нищо не й се беше случило. Защо сега да е различно?
Тя не забеляза стърчащия от дъската пирон, докато ботушът на костюма не се закачи на него. Носеше камерата с две ръце, така че не успя да запази равновесие или да се подпре, когато се спъна…
— Кейди! — изкрещя Вонг, когато тя се стовари върху куфара и се омота безнадеждно в маркуча си за въздух и панела на устройството. Светлините на контролния панел започнаха да примигват и от бомбата се разнесе бърза серия високи пиукания.
Като предупреждение.
За активирана мина.
Напрежението, което беше изпитвала, откакто се качи на тавана, сега изчезна на секундата, отвеяно от голия ужас, който я обхвана, предизвиквайки виене свят, гадене и силно сърцебиене. Изглежда страст замъгли зрението й, защото тя започна трескаво да маха с всички крайници едновременно, за да избяга колкото може по-далеч, сякаш това щеше да помогне.
В ушите си чу гласа на Вонг:
— О, мамка му…
Пиуканията престанаха.
В слушалките й настъпи тишина.
Тя лежеше напълно неподвижна и не можеше да диша в пълната тишина, която се възцари на тавана.
Стори й се, че някъде от вътрешността на куфара се чу лек взрив, не по-шумен или мощен от новогодишна бомбичка. След това отново настъпи тишина.
Тя успя да се смъкне на пода, опитвайки се да нормализира дишането си. Забеляза, че щекерът в края на кабела беше изскочил от контакта. Сигурно, когато се беше стоварила върху куфара, го беше изместила и щепселът бе изскочил. Сигналите, които се чуха, са били предупреждение към хората, обслужващи бомбата, че захранването на оръжието е прекъснато. Значи нямаше мина!
Но по света имаше още скрити съветски ядрени оръжия и нито Кейди, нито който и да е друг в Америка знаеше къде се намират.
37.
Служителите в бирарията нямаха голямо желание да пуснат Карвър и Ларсон да влязат. Една от келнерките се опита да им обясни, че заведението вече затваря.
— Що останем само няколко минути — обясни Карвър.
Извади една стодоларова банкнота и я подаде на жената.
Това прекрати спора. Келнерката се дръпна да минат и кимна към празните маси.
— Заповядайте.
Те си поръчаха по една вайсбир: истински германски вкус в сърцето на френска Швейцария. Карвър се огледа. Имаше само още един клиент в заведението. В ъгъла на салона седеше приятен на вид мъж на тридесетина или четиридесетина години, който си играеше с чаша уиски. Темето му беше започнало да олисява, а сивият костюм, който носеше, очевидно не бе шит по поръчка. Още един самотен търговски пътник в поредната самотна нощ.
Карвър насочи вниманието си към подправената баварска обстановка и към двете келнерки с техните перуки и костюми. И двете жени бяха кисели и избухливи в края на дългата смяна. Той се почувства засрамен, когато си представи Алекс да работи в тази дупка до ранните утринни часове. Сигурно се е прибирала смазана. Може би затова беше избягала. Имала е нужда от нормален сън. Той изпи напитката си и отиде на бара.