— Да, може би — потвърди нетърпеливо Карвър. = Хайде обаче да се съсредоточим върху Алекс. Кога разбра, че е напуснала сградата?
— Десетина минути по-късно. Тя не се върна, а аз не бях ползвала още почивката си, така че отидох да я потърся. Обаче, когато влязох в съблекалнята, нея я нямаше. Нямаше ги и палтото и чантата й. Това беше последният път, когато я видях.
— Хайде да се върнем на мига, когато Алекс е излязла от съблекалнята. Каза, че е видяла нещо. Какво?
Труди помисли малко, след това стана от мястото си и каза:
— Ела с мен. — Тя поведе Карвър и двамата прекосиха салона, за да застанат пред вратата на съблекалнята, откъде беше излязла Алекс. Зад тях мъжът в евтиния костюм беше отишъл на бара, за да уреди сметката си с Пиер. От време на време стрелваше поглед към пантомимата, която се разиграваше от Труди.
— Точно тук… — обяви тя — и Алекс гледаше натам. — Посочи напред.
Точно пред погледа й стоеше малка маса за двама.
— Кой седеше там? — попита Карвър.
Труди изду бузи.
— О, господине, това беше преди няколко седмици. Как бих могла да си спомня някакъв клиент?
— Започни с основните неща. Мъж ли беше или жена?
— Не си спомням!
Карвър усети как в него започна да се надига разочарование. Беше на косъм да избухне, но това нямаше да помогне. С цел да се успокои и да не уплаши Труди, той заговори колкото може по-внимателно, примамвайки я като панаирджийски хипнотизатор.
— Не бързай. Затвори очи, отпусни се и се опитай да се върнеш в онази вечер. На тази маса седи някой. Разкажи ми за този човек.
Труди направи, както й каза. Постоя само тридесетина секунди със затворени очи и възкликна:
— Ама, разбира се! Беше жената, която плати сметката за двамата мъже, за които стана дума. Онези, които хукнаха, без да си платят.
— Прекрасно — усмихна се Карвър. — Добра работа. Как изглеждаше тази жена?
— Черна, късо подстригана като каска коса и бретон. — Труди огради с длани лицето си, за да покаже какво има предвид.
— На колко години беше?
— О, доста възрастна. Може би на петдесетина. Но много елегантна… за рускиня. Нали разбираш?
— Чакай малко, тази жена е била рускиня, така ли?
— Така мисля, защото акцентът й доста приличаше на този на Алекс, а тя беше рускиня, нали?
Карвър кимна разсеяно, без повече да обръща внимание на Труди. Мозъкът му беше зает да измисли каква може да е връзката между двамата мъже, жената и Алекс. Кои са? Какво са искали от нея? Имаше усещането, че отговорът се крие в него. Той притежаваше информацията, за да реши този проблем, стига да можеше да я намери. Подобно на Труди трябваше да се отпусне, да затвори очи и да мисли. Но сега не можеше да си позволи това.
— Това всичко ли е? — попита Труди разочарована, че информацията й не беше посрещната с по-голямо въодушевление.
— Да, благодаря — кимна Карвър. — Много ми помогна, но мисля, че е време да се залавяш за работа.
Другата келнерка вече събираше столовете и ги обръщаше върху масите, стоварвайки ги с все сила, така че всички да разберат, че е оставена без помощ. Ларсон вече беше станал и чакаше пред вратата, за да си вървят. Барманът се мъчеше да се откачи от самотния клиент, който се опитваше да го въвлече в разговор. Карвър го чу да казва:
— Приятелю, вече трябва да си тръгваш!
Той кимна на бармана за довиждане и помаха късо на Труди, докато се насочваше към вратата. В отговор тя му подвикна:
— Ако намериш Алекс, поздрави я от мен.
Карвър си наложи да се усмихне, за да покаже, че е чул поръката.
Той отново се чувстваше притеснен както във влака. Причината беше в самотния клиент, който сега обърна гръб на бара и ги последва навън. Карвър не хареса погледа му. Откакто влезе в бирарията, имаше усещането, че мъжът го гледа и се опитва да подслушва разговорите му. Наблюдаваха го, беше сигурен в това. Трябваше да вземе мерки, преди да е станало твърде късно.
Щом мина през главния вход и излезе на улицата, той забави крачки, чакайки да чуе как вратата се отваря зад него. След секунда чу крачките на човека в сивия костюм. В този миг без никакво предупреждение се завъртя на пети, с една бърза стъпка напредна срещу него и стовари с все сила юмрук в лицето му.
Улучи го точно в носната кост, която се строши от силата на удара. Мъжът нададе приглушен вик от болка и изненада и вдигна ръце към лицето си, като едновременно с това залитна назад през вратата. Карвър го последва, стисна го за гушата и го повали на земята.