— Какво търсиш, а? — изръмжа му той.
Очите на човека се уголемиха. Той беше напълно изненадан. Изпитваше болка. Беше уплашен и смаян.
— Защо ме удари? — гласът му беше жален като бито дете. — Какво съм ти направил?
Карвър не можа да му отговори. Не знаеше какво да каже. Беше нападнал невинния човек заради собствената си параноя. Вдигна глава и видя Пиер да тича насам. Келнерките гледаха ужасени.
Пиер се спря до ранения мъж, не знаеше какво да направи. Тогава се обърна към жените и нареди:
— Една от вас да извика полицията.
След това бръкна в джоба си, измъкна автоматичен нож, натисна бутончето и острието блесна. През цялото време не отместваше поглед от Карвър.
— Зная как да си служа с него — каза той.
Мъжът в краката на Карвър стенеше от болки, докато кръв бликаше през пръстите на ръцете, които беше притиснал към болното място. Дрехите му вече бяха целите в кръв.
Изведнъж вратата отново се отвори и нахлу Ларсон, който дръпна Карвър да си вървят.
— Тръгвай! — изкрещя му той и Карвър като събуден от лош сън се затича след него.
Пиер се подвоуми какво да прави. Дали да хукне след двамата бегълци, или да се погрижи за ранения?
В края на краищата се наведе да помогне на мъжа на пода, който вяло и объркано се опитваше да стане. Поведе го към тясна каменна арка, зад която се намираше малка неизползвана канцелария.
— Почакай тук — каза Пиер, докато внимателно му помагаше да се настани на един стол.
Мъжът изстена. Нямаше намерение да отива, където и да било.
Секунди по-късно вратата се отвари и се появи Труди.
— Бедничкият — съжали го тя.
Мъжът изстена, когато тя започна да почиства раната му с памук и кислородна вода. Той зейваше в безмълвно страдание всеки път, когато тя докосваше строшения му нос.
— Виж какво ти стори копелдакът — каза тя. — Не е за чудене, че Алекс е избягала. Сигурно и с нея се държи така. — Тя застина с протегната ръка, в която от памука капеше кислородна вода, изведнъж осъзнавайки, какво е направила.
— Боже мили, а аз му помогнах да я намери. Надявам се, че полицията…
Раненият стисна ръката й с изненадваща сила.
— Никаква полиция — измърмори той. — Не искам полиция. Нямам време. Имам твърде много работа.
— Господине, но ние трябва… — настоя Труди. — Искам да кажа, че вече са на път.
Той се изправи, бутна Труди настрани и полутичайки, полузалитайки, излезе от бирарията на улицата.
— Майко мила, каква нощ — измърмори Труди, докато си сваляше перуката и крачеше към съблекалнята.
38.
Във волвото Карвър напъваше мозъка си, за да направи връзка между жената, двамата мъже и Алекс.
— Келнерката Труди каза, че била рускиня на около петдесетина години. Сигурен съм, че зная коя е тя, но просто не мога да се сетя.
— Мисля, че аз знам — намеси се Ларсон. — Ние с Алекс много разговаряхме, докато ти беше болен. Тя ми разказа за своето минало и какво се е случило между вас двамата… — Той направи пауза. — Разказа ми какво се е случило онази нощ в Гщаад.
— Е, и?
— Жената в бирарията. Аз не зная нито малкото й име, нито фамилията, но мисля, че е онази, която първа е открила Алекс, докато е била още дете, и я обучила за… ъъъ… — Лицето на Ларсон се зачерви от смущение.
— Да, зная за какво я е обучила.
— Добре — отговори Ларсон, видимо облекчен. — Съпругът на тази жена също е офицер от КГБ. Той ръководел операциите на Алекс и когато всичко това свършило, тя… виж, човече, съжалявам… станала негова любовница. Докато не заминала за Париж, където срещнала теб. Този тип се казвал Юрий Жуковский. Него си убил в Гщаад.
— Господи! Алекс е спала със съпруга на тази жена, а аз го убих. Това обяснява защо си е изкарала акъла, когато я е видяла в бирарията.
— Това обяснява също защо някой се опита да те убие тази нощ — добави Ларсон.
39.
На по-малко от километър от тях Пьотър Корсаков седеше в една от безопасните квартири на ФСБ, а някакъв лекар се грижеше за носа му. В този момент мобилният му телефон започна да звъни. Корсаков провери номера — търсеха го от Москва по обезопасената линия. Той махна на лекаря да излезе от стаята.