Ларсон го гледаше отгоре с подигравателна усмивчица в ъгълчетата на устата.
— Имаш двадесет секунди да заемеш позиция и да свалиш останалите две мишени. Сделката си остава същата. Ако пропуснеш, ще караш ски.
Преди десет години можеше да го направи за пет секунди. По време на Студената война кралските морски пехотинци бяха специалистите на армията по водене на бой в арктически условия. Като млад лейтенант Карвър беше идвал в Бейсфьорд с 45 командоси. Дори в момента носеше кожените си скиорски ботуши, твърди като желязо, когато ги беше обул за първи път, но сега вече износени, за да приемат точния контур на краката и глезените му. Карвър дори се беше кандидатирал за отряда биатлонисти по олимпийски стандарти в морската пехота, преди да премине в СФЧ. Обаче сега…
— Започвай! — изрева Ларсон и погледна часовника си.
Карвър се претърколи обратно по корем, сграбчи пушката, изхвърли празния клипс и посегна за пълния. Действия, които някога му бяха станали втора природа, сега изглеждаха напълно чужди. Преди всичко това ставаше несъзнателно. В момента трябваше да обмисля всичко и движенията му бяха болезнено бавни и едно подир друго. Ръцете му трепереха от студ и изтощение. Той трудно фокусираше смъдящите си от стичащата се по челото му пот очи.
— Остават петнадесет секунди — обади се Ларсон. А още не беше дал нито един изстрел.
Карвър събра сили и се прицели в първата мишена. Стреля, след като издиша, за да не трепнат ръцете му.
И пропусна.
— Хайде! — измърмори той на себе си и дръпна назад затвора.
— Десет секунди.
Карвър почувства как му се свива стомахът. Това беше добре. Тялото му беше намерило отнякъде една последна доза подхранена от адреналин сила. Нямаше време за мислене. Просто трябваше да го направи. Прицели се… издишай… стреляй.
Попадение. Оставаше още една мишена.
— Пет секунди.
Той стреля отново. И пак пропусна.
Мамка му!
Прицели се… издишай… стреляй.
— Две секунди.
Копеле такова!
Огън…
Карвър примигна, за да вижда по-ясно. Не можа да види какъв беше резултатът. Претърколи се по гръб от отчаяние.
— Ставай! — изкомандва Ларсон. — Изнасяй се оттук!
Карвър си мърмореше под нос и повтаряше като мантра: „Не му позволявай да те победи, не му позволявай да те победи!“.
Ларсон го гледаше, докато бавно се изправя. Този път по лицето му играеше усмивка.
— Ти улучи мишената — обяви той, — така че е най-добре да се връщаме във фермата. Ева сигурно вече е приготвила обяда. И знаеш ли какво?
— Да?
— Престани да си говориш сам. Иначе тя ще те помисли за напълно откачен.
— Няма да е далеч от истината — въздъхна Карвър и го последва надолу по следите.
42.
Възстановяването на Карвър беше предизвикало същото неприятно чувство в седалището на М16 на годния бряг на река Темза, както в Москва. Мисълта за убиец ренегат в пълно владение на своите сетива караше Джек Грентъм да се облива в студена пот. Това ново положение можеше с лекота да прерасне в катастрофа. Трябваше по някакъв начин да го накара да работи за него.
— Какви са новините от шибаната клиника? — изръмжа Грентъм, без да направи усилие да скрие раздразнението си.
Неговият заместник Бил Селси остана невъзмутим въпреки гнева на началника. Отдавна се беше научил да не му обръща внимание. Той не искаше от живота нищо повече от сигурна работа, скромна къщичка в южен Лондон и гарантирана пенсия след края на кариерата си. Знаеше под какво напрежение се намира неговият началник и изобщо не му завиждаше.
— Карвър е избягал и е оставил труп — отговори Селси. — Въпросният труп имал фалшива лична карта на името на някакъв измислен психиатър. Почти напълно сигурен съм, че става дума за Владимир Матов, известен сред своите приятели като Влад Бияча. Той е опитен убиец на ФСБ, а в доброто старо време е работил за КГБ. По произход българин като повечето от най-добрите им убийци.
— Значи нашият приятел Матов е бил изпратен да духне свещичката на Карвър, но се е оказал от губещата страна?
— Така излиза.
— И няма кой друг да го е изпратил. Не е ли работил на свободна практика?
Селси поклати глава.
— Ние поне не знаем за подобно нещо. Той е държавен служител и не е бракониерствал.
— Защо Москва ще иска смъртта на Карвър? По-точно защо точно сега? Той беше безпомощен дълги месеци и всеки, който е искал да отмъсти за смъртта на Жуковский, би могъл да се възползва.