— Например скъпата му съпруга — подхвърли Силси.
— Точно така. Обаче госпожа Ж. цели шест месеца не помръдва пръст. И още нещо. Как, по дяволите, Карвър е успял да премахне този мъж? Предполагах, че е чалнат и вече нищо не става от него. Какво е направил, за да види сметката на професионалист като Матов?
— Изглежда е оздравял.
— Не думай! — гласът на Грентъм беше изпълнен с отровна насмешка. — Благодаря, Селси. Толкова можах и сам да загрея. Но кога се е случило това чудотворно избавление и най-важното — защо?
— Пратил съм хора да разровят това и да поговорят със сестрите и лекарите. Ще науча повече по-късно днес следобед. Обаче си мисля, че имам следа защо руснаците искат смъртта му.
— Казвай.
— Във Венеция има един румънец, Радинеску, който върши дребни услуги на ФСБ. Главно куриерски, нищо по-сериозно. Ние му плащаме, за да копира за нас онова, което му дават…
— И? — прекъсна го Грентъм.
— Току–що беше предал съобщение на минаващ през града агент. По-точно агентка. Жената била красива и Радинеску повървял след нея известно време…
— Коцкар.
— Може би, но докато е преследвал тази жена, се сетил да направи няколко снимки и заедно със съобщението ни изпрати и нейната фотография. Сигурно се надява, че ще му платим нещо допълнително за разкриването на руска шпионка.
— Доста нагло.
— Не бързай, може би Радинеску заслужава почерпка.
Плазменият екран в единия край на помещението светна. Появиха се няколко цветни снимки, които показваха две жени, едната черна, а другата бяла. Разхождаха се по венецианските улици.
— Боже мили, това е онази Петрова — възкликна Грентъм. — Но какво прави във Венеция?
— Ами отседнала е в „Киприани“ с един мъж на име Кърт Вермюлен. В отделни стаи, ако те интересува.
Грентъм се смръщи.
— Вермюлен? Звучи ми познато…
— Американец. Бивш военен. Работил е във Военната разузнавателна агенция и няколко години е бил нейно военно аташе в Лондон на Гросвенър Скуеър. Вероятно сте се срещали по това време. Както и да е. Изглежда Москва се интересува от него. Вероятно са наредили на Петрова да стане колкото може по-близка с генерала.
— Коя е жената с нея?
— Казва се Алиша Редин. Тя и нейният съпруг Маркъс Редин са отседнали в същия хотел като Вермюлен и Петрова. И ето ти още нещо интересно. Редин е служил под командването на Вермюлен като рейнджър.
— Може би просто старите приятели са се срещнали случайно — замислено произнесе Грентъм.
— Да, възможно е — съгласи се Селси. — Руснаците обаче очевидно си мислят, че зад това се крие нещо повече. Защо иначе ще вкарат Петрова в играта?
За пръв път от часове настроението на Грентъм сякаш леко се подобри. Слаба отсянка на веселост прекоси лицето му.
— Значи се е върнала в стария си занаят за същите работодатели. Боже мили… На Карвър това няма да му хареса. Той е убеден, че тя наистина е добро момиче…
— Той може и да не знае какви ги върши — подхвърли Селси.
— Сигурен съм, че е така. Това обяснява задачата на Матов: да го прати на онзи свят в щастливо неведение. В края на краищата за Карвър знаем едно нещо със сигурност, че ще направи всичко, за да си върне птичката. Руснаците също знаят това. Те го научиха по трудния начин. Така че последното, което искат да се случи, е Карвър да хукне след старата си любов и да провали мисията на Петрова, каквато и да е тя.
— Което означава, че ще отново ще се опитат да го убият.
— Да, ако успеят да го намерят. Междувременно трябва да се опитаме да разберем какво е съдържало съобщението, изпратено от Петрова на Москва.
— Работим по въпроса — увери го Селси. — До края на работното време ще сме го дешифрирали.
Грентъм изглеждаше много по весел, отколкото в началото на срещата.
— Виж дали не можеш да ускориш работата. Нямаме време за губене. Трябва да научим всичко, което си заслужава да знаем за Вермюлен. Къде другаде е бил, с кого и защо. Нареди да го следят. И намерете Карвър. Трябва да стигнем до него преди руснаците. Тогава ще му предложим да разбере какви ги върши неговата благословена Алекс и да й каже да спре. Така ще причини възможно най-голямата бъркотия за участниците.
— На руснаците това няма да се хареса.
— Искрено се надявам да е така.
— А какво ще правим с нашите братовчеди отвъд океана? Да информираме ли Ленгли?