Любима му беше една снимка на Мей в парка на Авентинския хълм с гръб към река Тибър, а зад гърба й си виждаха куполите на катедралата „Св. Петър“. Тя сияеше. Изглеждаше много добре, а лицето й грееше от толкова силно щастие, че сякаш озаряваше всичко наоколо.
„Аз съм един щастлив ловец на бомби!“ — така гласеше текстът под снимката. Кейди разглеждаше снимките на служебния си компютър, който имаше много по-голям екран с много по-висока разделителна способност от машините в римското кафене. Затова забеляза нещо, което Хенри не бе могъл да види: в дъното на снимката се виждаха двама разговарящи мъже. Ъгълът на снимане създаваше илюзията, че те надничат изпод мишницата на Мей подобно на странни джуджета. От чисто любопитство Кейди увеличи изображението, за да ги види по-отблизо, и направо зина.
— Боже мили!
Лицето на мъжа отдясно беше едва различимо, но неговият другар й беше добре познат. Ако двамата не водеха невинен светски разговор, тази отпускарска снимка изведнъж щеше да придобие съвсем ново значение.
Тя набра един номер във Вашингтон. Специалният агент на ФБР Том Мулво, човекът, който ръководеше операцията край езерото Гъл, беше преместен във Вашингтон, за да се включи в тайния екип, търсещ руските бомби. Между тях се беше установила добра работна атмосфера. Тя му каза, че ще му пусне имейл, и изчака няколко секунди.
— Отвори ли снимката?
— Да, благодарско, че ми я изпрати, макар размяната на горещи каки да е мъжко забавление.
Кейди си представи широката усмивка на Мулво. Когато ситуацията позволяваше, той обичаше да се шегува. На нея това не й пречеше.
— Много смешно, Томи. Тази „гореща кака“, както я нарече, е Мей Вонг, красивата, чувствителна и много умна съпруга на моя помощник Хенри Вонг. Не искам да се кокориш по нея, а обърни внимание на двамата мъже…
— Онези, които сякаш надничат изпод мишницата й?
— Да… Разпозна ли ги?
За известно време се възцари мълчание, докато Мулво разглеждаше снимката.
— Този отляво ми изглежда познат.
— И аз си помислих това — каза Кейди. — Почти съм сигурна, че съм виждала снимката му в някакво списание. Той е генералът, чиято секретарка беше убита в градския парк във Вашингтон.
— Вермюлен — съгласи се Мулво. — Да, спомням си. Обаче какво ни засяга нас двамата това?
— Не той привлече вниманието ми, а другият, с по-тъмната коса. Това е д-р Франческо Рива. Той е италианец. Дойде тук и се дипломира в Масачузетския технологичен институт. След това работи десетина години в Националната лаборатория „Лоурънс Ливърмор“. Там се запознах с него. Мулво, мога с чиста съвест да кажа, че той е отличен ядрен физик.
— И мен трябва да ме е грижа за това, защото…
— Защото, първо, специалността на Франки беше миниатюризацията на ядрени оръжия и второ, защото напусна лабораторията преди пет години и сякаш потъна в земята. Трябва да имаш предвид, че в нашия занаят всеки познава всекиго. Ако не лично, поне по име. Кой с какво се занимава и къде го прави. Обаче през последните години Франки Рива с нищо де се е занимавал. Не и открито.
— И сега ще ми кажеш с какво се е занимавал тайно? — предположи специалният агент.
— Не знам, или по-точно, не знам със сигурност. Но той не беше от хората, които живеят като отшелници у дома пред компютъра с кутии от пица, разхвърляни из кухнята. Падаше си по европейски спортни коли, хубави мадами и вечери за двама в заведения, където главният келнер трябва да превежда менюто.
— Значи е имал нужда от пари?
— Точно така — кимна Кейди и продължи. — Затова напусна „Ливърмор“. Заяви, че вече ще работи за заплата от частния сектор. Това не е нещо необичайно. Мнозина отиват да работят в комерсиалните изследователски лаборатории. Обаче Франки не се появи в нито една от лабораториите, които са ми известни на мен. В ядрените среди се говори, че продава уменията си на хора, които искат бомби и са готови да платят всяка цена.
— А защо ние никога не сме чували за този тип?
— Ако се е върнал у дома в Италия, той е извън вашата юрисдикция.
— Обаче никой от агенцията не го спомена по време на четирите ни информационни срещи.
— Томи, не искам да прозвуча като предателка, но невинаги агенцията е толкова добре информирана, колкото би трябвало…