Мулво се изхили.
— Ааа, чух те…
— Добре, а сега се запитай какво ли би правил Франки Рива с генерал Вермюлен? Аз проверих информацията за него в базата „Лексис Нексис“. Има твърдения, че играе ролята на посредник в международна оръжейни сделки. Бившата му секретарка е убита в парк, където от десетилетия никой не е бил убиван. Той си взима едногодишна отпуска от работата, за да пътува из Европа, а няколко жълти издания твърдят, че е взел със себе си горещата си нова секретарка. И ето ти го в Рим да води частен разговор в един усамотен парк с ядрен физик, който знае всичко, което е нужно, за изработката на такива бомби, каквито ние търсим. Искам да кажа, това не ти ли се струва… и аз не знам… интересно?
— Кейди, не знам как ми се струва — отговори Мулво. — Не разбирам какво искаш да ми кажеш.
— Казвам ти, че човек, който разполага с връзки на най-високо равнище из целия свят, изкарва си хляба с търговия на оръжие и уж е на почивка, за да чука на спокойствие секретарката си, има тайна среща с тип, който със затворени очи може да направи проста ядрена бомба с големината на куфар. А още по-лесно би обновил вече съществуваща. Освен това ти казвам, че може би не сме единствените, които знаят, че казаното от Лебед е истина.
— Разбрах — отговори агентът, — но не съм сигурен дали да повярвам. А ако повярвам, ще трябва много да внимавам с доказателствата, преди да запозная висшестоящите с тях. Вермюлен има приятели, които могат да прекъснат моята, а и твоята кариера, ако започнем да отправяме неверни обвинения…
— Няма защо да го обвиняваме в каквото и да било… — прекъсна го Кейди. — Не още. Обаче можеш да го провериш. Нали разбираш, съвсем дискретно. Искам да кажа, че щом Вермюлен се е срещнал с Франки Рива в Рим, може да е провел други срещи в различни градове. И ако разберем с кого е говорил, можем да си съставим някаква картина. Освен това отдай го на женската ми интуиция, ако искаш да се покажеш сексист, но си мисля, че съвпадението е прекалено удобно. Някой тупва по главата неговата петдесетгодишна първа секретарка и пет минути по-късно се появява красавицата, която съвсем случайно увисва на врата на генерала по време на обиколката им из най-романтичните европейски градове…
— Може би просто завиждаш… — подхвърли Мулво.
— Как да не завиждам на жена, която е по-млада от мен и е закачила на въдицата генерал хубавец и при това вдовец? Том, да оставим закачките настрана. Това може би си заслужава да бъде разнищено. Не е като да имаме хиляди други следи, които да се нуждаят от вниманието ни. Просто се поогледай из различните ви бази данни. Когато следващия път дойдеш насам, аз ще черпя.
— Е, д-р Джоунс, как бих могъл да откажа на подобно предложение?
49.
По някое време през нощта Карвър беше заспал от изтощение, защото се събуди изведнъж, усещайки, че изгряващото слънце грее право в очите му. Когато примижа, за да може да погледне както трябва, осъзна и нещо друго: наоколо цареше тишина. Бурята беше утихнала.
Сега трябваше да потърси помощ за Ларсон. Тук горе в планината сигналът на мобилните телефони беше слаб, ако изобщо имаше. Единственият сигурен начин да се свърже, беше да отиде до някоя от туристическите хижи, които местните власти бяха построили из околностите, и да използва връзката за извънредни случаи. Карвър разгледа картата. Най-близката хижа се намираше на пет километра обратно по пътя, откъдето бяха дошли вчера. По-голямата част беше спускане. Той стопли две купи с овесена каша за себе си и за Ларсон и след като обеща на своя приятел, че скоро ще дойде помощ, пое надолу по пътя, откъдето бяха дошли.
Докато се спускаше по финия прясно навалял сняг, заслепяващ на яркото слънце, което грееше от безоблачното небе, Карвър осъзна, че е обладан от напълно ново усещане. Чувстваше се великолепно. Беше преминал успешно екстремна физическа и психическа проверка и това го изпълваше с увереност. Сега беше готов да започне издирването на жената, която обичаше. Междувременно трябваше да се страхува за Ларсон. Когато стигна до хижата и се свърза със спасителната служба, се изпълни с увереност, че ще стигнат навреме при пещерата. Затова не се изненада, когато беше качен на снегомобил от един весел мъжага, който му съобщи, че неговият приятел вече е в болница и че още е доста зле, но сигурно ще се възстанови напълно.
Карвър също беше откаран в болницата, за да бъде прегледан за признаци на измръзване и хипотермия. След прегледа той посети Ларсон, за да се увери, че е добре, и обеща да се отбие отново сутринта.