— Лайно — изсъска Самюъл Карвър.
— Да, знаех си, че това ще свърши работа — отбеляза Джек Грентъм.
50.
От момента, когато беше започнал да идва на себе си, Карвър се питаше какво в действителност изпитва към Алекс. Когато възстановяването му напредна, той започна да сглобява късчетата спомени за няколкото дни и нощи, които бяха прекарали заедно. В един от магазините в Бейсфьорд някаква жена мина близо до него и когато го лъхна парфюмът й, той веднага се сети, че Алекс използва същия аромат, и му се стори, че отново лежи до него. Разбира се, той и Тор Ларсон бяха разговаряли за нея. Тор му разказваше истории за месеците, докато той беше лежал в клиниката, или за първата си среща с Алекс само по бельо на „Ла Перла“ и кестенява перука. Тя точно се готвеше да съблазни един швейцарски банков служител, тяхната единствена връзка с тайнствените мъже, които бяха купили смъртоносните услуги на Карвър, а след това се опитаха да го убият.
— Боже, колко добре изглеждаше — каза тъжно Ларсон. — Много ти завидях. Искам да кажа, че знаех какво сте правили.
Ларсон гръмко се засмя и Карвър заедно с него, макар че си спомняше неясно Алекс в онази хотелска стая. Знаеше със сигурност, че същия следобед бяха правили любов там, но спомените му бяха мимолетни и откъслечни, отблясъци от безвъзвратно изгубено време.
Тогава видя снимката на Алекс на яхтата, сграбчена от ръцете на друг мъж, всички досега скрити чувства избликнаха и болката, която изпита, беше като нажежена дамга върху сърцето, която изписа името й върху него и го беляза за цял живот.
— Сядай — каза Грентъм. — Ще ти поръчам нещо за пиене. Изглеждаш така, сякаш малко алкохол ще ти дойде добре.
Той щракна с пръсти към един от своите хора, сякаш викаше келнер.
— Уиски, и то бързо.
Карвър впи поглед в самодоволното му изражение.
— Изобщо не ти пука, нали?
— Напротив. Със сигурност ми пука за моята работа и за страната, в чието име я върша. Точно затова съм тук. Някой е наредил на Александра Петрова да постави меден капан на Кърт Вермюлен. Сигурен съм, че и ти си стигнал до същия извод като мен: тя се е върнала при своите корени и отново работи за руснаците. Не знам защо. Може би й е писнало да седи и да чака да се събудиш.
— Тя плащаше сметките за клиниката — вметна Карвър.
— Колко похвално. Пожертвала е леко опетненото си целомъдрие за мъжа, когото обича.
Карвър изгледа Грентъм, след това стрелна поглед към неговите хора наблизо и се наведе.
— Странно как се връщат спомените ми. Като говориш така, си спомням за последната ни среща. Ти пусна някаква гадна забележка, а аз ти обясних, че мога да те убия със собствената ти писалка. Спомняш ли си?
— Точка за теб — отговори Грентъм. — Това наистина беше излишно. Нека да поговорим делово. Знаеш ли как са стигнали до Петрова и са я накарали да участва в тази лудория?
— Вдовицата на Юрий Жуковский е отишла в заведението, където е работела Алекс. Опитала се е да избяга, но очевидно не е успяла.
— Точно така — кимна Грентъм. — И ние смятахме, че това трябва да е почеркът на заместник–директорката Жуковская. Много силна и впечатляваща жена. Наречи ме циник, но ми хрумва, че госпожица Петрова може да е работила през цялото време за нея.
— Съмнявам се. Алекс се чукаше с нейния съпруг…
— Точно така. Жуковская е контролирала любовницата на своя мъж. Такава жена е тази заместник-директорка. Блестящо…
За миг Грентъм сякаш се отдаде мислено на възхищението си, но после отново се върна в действителността.
— Както и да е. Нека ти разкажа какви ги върши Петрова, откакто си я видял за последен път. Мислим, че е закачила Вермюлен на въдицата си във Вашингтон, където е седалището на фирмата му, но през последните няколко седмици са в Европа и се реят наоколо като оглупели младоженци. Разбирам защо руснаците са любопитни. Очевидно е, че Вермюлен изпълнява някаква мисия. Провел е среща в Амстердам, но още не знаем с кого. След това е заминал за Виена, за да се види с юнак на име Новак, който си изкарва хляба със съмнителна търговия на оръжия и информация. Лицето, с което се срещна във Венеция, беше бивш негов колега от армията на име Редин. Както можеш да видиш на снимката, госпожа Редин също е участвала, така че да мине за случайна среща, но се съмнявам в това. След това дойде ред на Рим. Проследихме го, че е провел друга среща там, но снимките бяха толкова лоши, че не можахме да установим самоличността на другия човек. В момента се намират на яхта, която Вермюлен нае за почивка по средиземноморското крайбрежие.