Последните снимки, които ти показах, са направени преди два дни край бреговете на Корсика. Моето тълкуване е, че са имали някакъв спор. Или може би тя се опитва да го успокои. Нали разбираш, тя работи сама, без подкрепа, и трябва да направи всичко възможно, за да го държи в настроение. Колкото повече се сближават, толкова по-яростен ще бъде той, щом разбере, че тя го е мамила. Може да се опита да избяга, но тогава той ще знае със сигурност. Карвър, тя в затънала в лайната, и то заради теб.
— Какво искаш да направя?
— Мислех си, че никога няма да попиташ.
Грентъм отвори нов файл и на екрана на лаптопа се появи британска паспортна снимка на мъж на тридесет и няколко години с пясъчноруса коса и предизвикателно непреклонно изражение на лицето.
— Това е Кени Уинтър — обясни Грентъм. — Вдругиден трябва да се срещне с Вермюлен на обяд в крайбрежния „Отел дьо Лак“ между Ница и Кан в Южна франция.
— Звучи много изискано.
— Съмнявам се. Вермюлен има някаква работа за Уинтър. Прихванахме разговор. Става дума за сляпа среща. Двамата не се познават, така че Уинтър очевидно е бил препоръчан от някого.
— Каква е работата?
— Вермюлен не пожела да му каже. Каза, че ще му съобщи подробностите лично. Обаче има само една причина, за да се обадиш на Кени Уинтър, и тя е, че искаш да открадне нещо за теб. Този тип е изкарал последните петнадесет години в изпълнение на подобни заявки: кражба на важни документи, индустриални чертежи, прототипове, финансови документи и от време на време по някоя банкова касетка. Освен това не е придирчив в избора на клиенти. Крал е военни тайни за руснаците, китайците, иракчаните, ИРА. Ние изгубихме добри служители и служителки заради него. Този тип е безскрупулно лайно с кръв по ръцете. Обаче нито веднъж не можахме да го пипнем. Разбира се, арестуван е безброй пъти, но доказателствата никога не бяха достатъчни, за да бъде осъден. Кени Уинтър си купи бардак в Тотъридж и ложа на стадиона на „Арсенал“. Кара бързи коли и чука красиви жени…
— Виж, него бих могъл да убия — иронично подхвърли Карвър.
— Прекрасно — вече напълно сериозно каза Грентъм, — защото точно това ще направиш.
51.
— Петрова обаждала ли се е? — попита Олга Жуковская. Полковникът от ФСБ, който стоеше пред нея, поклати глава.
— От срещата в Рим не сме имали контакт. Погрижих се да пуснат стандартната бележка в страницата с обяви на „Интернешънъл Хералд Трибюн“, но тя не отговори.
— Знаем ли къде е?
Полковникът отново поклати глава, но този път някак извинително.
— Не. Имаме основания да предполагаме, че Вермюлен е наел яхта, обаче не можахме да потвърдим това със сигурност. Но и да бяхме, нямаше да можем да я проследим. Както госпожа заместник–директорката знае, ресурсите ни вече не са това, което бяха. От септември 1995 не сме изстреляли нито един разузнавателен сателит. Напълно ослепяхме, след като изстреляният тогава престана да работи година по-късно. — Той въздъхна малко пресилено. — Налагахме волята си из цял свят, а сега в най-добрия случай разчитаме на кражбите на снимки от западните комерсиални сателити…
Обаче Жуковская не беше в настроение да се самосъжалява. Това беше чувство, към което никога не беше проявявала разбиране.
— Може и така да е, но въпреки това трябва да ги намерим. Вермюлен планира нещо. Усещам го.
Полковникът стоеше безмълвен, за да позволи на своята началничка да размишлява на спокойствие. На нея не й трябваше много време да вземе решение. Олга Жуковская беше жена, която знае какво иска.
Това беше едно от качествата, които я бяха превърнали в много ефикасен ръководител.
— С каквото и да се е заел Вермюлен, то включва участието на Павел Новак. Той сигурно знае какво става. Много скоро и ние ще разберем.
52.
Кени Уинтър се трудеше здраво, за да стане уважаван гражданин. Членуваше в местната асоциация на консерваторите, дари пари за реставрацията на църквата и членуваше в клубовете по голф и тенис. Дамите, които живееха в съседство с къщата му, бяха подразнени от множеството жени, които влизаха и излизаха от нея. Същинското им раздразнение обаче бе насочено срещу откритата завист на собствените им съпрузи за харема на Кени и желанието, с което участваха в приемите, организирани от него край басейна, за да могат да плакнат очи с младите същества по бикини, които чуруликаха около домакина.