„Хайде, ела и си го получи…“, докато гледаше яростта изписана по лицето на Уинтър, преди да натисне газта.
„Хайде, ела и си го получи…“, когато взе дистанционното и натисна бутона.
„… Ако смяташ, че си достатъчно корав“, когато предната гума на поршето се пръсна, а взривът изстреля минирания вентил във въздуха и той се изгуби някъде в далечината. Колата веднага започна се върти безпомощна като листо във водовъртеж удари се в централната мантинела и отскочи встрани, плъзгайки се към джипа, чийто шофьор отчаяно завъртя волана, за да се предпази. Германският спортен автомобил избягна удара с роувъра, но се плъзна в лентата на тира. Шофьорът се опита да завие наляво и успя, но от рязката смяна на посоката изгуби контрол върху ремаркето, което започна да се плъзга като някакво гигантско гребло към средата на пътя, и спортната кола се блъсна в него. Поршето се плъзна леко встрани и се промуши под ремаркето, но от удара таванът се откъсна заедно с торса на Уинтър. Ремаркето и останките от поршето спряха да се движат, но сега се появи бетоновозът, който се опита да спре, поднесе встрани и се блъсна в останките. Докато двата камиона спрат и разтреперените им шофьори слязат, Карвър вече беше на километри от местопроизшествието. На следващия изход слезе от магистралата и скоро спря на една бензиностанция. Там го чакаше черен „Роувър 800“. Карвър слезе от хондата и тръгна към черния автомобил, като по пътя се размина с ниско подстриган мъж, който крачеше в противоположната посока. Карвър се качи отзад в роувъра.
Грентъм го чакаше седнал на предната пътническа седалка. Той вдигна поглед, когато Карвър се качи, и го загледа в огледалото за обратно виждане.
— Малка касапница, а? Кръв по цялата магистрала, откъснати глави. Не е много дискретна работа.
Карвър вдигна рамене.
— Изгубил съм тренинг.
Грентъм се обърна, за да го погледне в лицето, като същевременно му подаде лъскав плик.
— Ето билетите ти. Модната кожена чанта на седалката до теб е твоят ръчен багаж. Костюмът ти е на закачалката над главата ми. Във вътрешния джоб има портфейл и дребни пари в джоба на панталоните. Може да се преоблечеш на летището. В Ница ще те очаква пистолет. Любимата ти марка и модел… Какво има?
— Мислех си за станалото преди малко. Прав си, не беше достатъчно изпипано.
— Виж, важното е, че свърши работата. Не се притеснявай, ние ще си поприказваме дискретно с полицията. Никой няма скоро да обяви, че Кени Уинтър е починал.
— Надявам се, че няма — кимна Карвър. — Иначе как ще обядва с любезния си домакин?
55.
На летището в Ница Карвър беше посрещнат от куриер, който носеше табелка с изписано на нея „Уинтър“ Момчето му подаде кафяв плик от дебела хартия, след което трябваше да се разпише за получаването му, щом куриерът изчезна в многолюдната тълпа, Карвър опипа плика и установи познатите контури на ЗИГ и резервните пълнители. Успокоен от това, че има оръжие, той нае лимузина в средната ценова категория, които в очите на фирмите за коли под наем на летищата минават за луксозни. След това подкара по крайбрежното шосе към Антиб и легендарния „Отел дьо Кап“. Грил — ресторантът се намираше в павилиона на брега, известен като „Райската скала“. Пристигна десет минути преди уговорения час. Ресторантът беше построен на върха на стръмна скала и клиентите му бяха защитени от падане с нещо подобно на корабен релинг с дебели въжета и колчета, завършващ отгоре с парапет от полирано дърво. Цялото място беше пропито с флотски дух. Подът беше от светло дюшеме, а масите и столовете ослепително бели. Келнерите носеха черни панталони и искрящо бели колосани ризи с високи яки, за да контрастират по-силно с техните потъмнели от слънцето лица.