Генералът протегна загоряла ръка на Карвър и силно стисна неговата.
— Здравей, аз съм Кърт Вермюлен — представи се той. — Радвам се да се запознаем.
— Кени Уинтър — отговори Карвър. — И аз също.
Сега Вермюлен от своя страна огледа Карвър отгоре до долу, сякаш бе взвод, строен за инспекция на плаца. Двамата седнаха на масата, а черната чанта беше сложена на пода между тях. Генералът махна на един от келнерите.
— Донесете ни едно хубаво плато с морски дарове. Омари, стриди и всичко, което е прясно и хубаво. С тях ще хапнем малко зелена салата, хляб и масло. — Той погледна Карвър. — Съгласен ли си?
Това беше чисто риторичен въпрос. Офицерът беше поел командването. Карвър вдигна рамене.
— Добре — кимна Вермюлен. — Аз не пия алкохол по обед. Донесете ни една голяма бутилка минерална вода. Негазирана. Господин Уинтър, ти може да си поръчаш вино.
— Няма проблеми — отговори Карвър, влизайки в ролята си на уличник от северен Лондон, чийто интелект го е отвел в Оксфорд, а криминалният инстинкт му е осигурил безгрижен богат живот. — Тук съм по работа, не да се черпя.
— А твоята работа е да взимаш неща, които не ти принадлежат.
Уинтър не би позволил подобен тон, затова Карвър също се озъби:
— Мисля, че и американската армия е в този занаят.
Вермюлен се засмя.
— Едно на нула за теб, господин Уинтър.
Те поговориха още, разменяйки остроти, за да видят как другият ще се справи с предизвикателството. Скоро им донесоха храната. Сребърно плато, препълнено с разрязани наполовина омари, скариди, стриди, сепии и филе от средиземноморски костур, който французите наричат „лу де мер“, или морски вълк. Когато чиниите бяха напълнени и изстудената вода налята, Вермюлен стана по-сериозен.
— Господин Уинтър, ти си образован човек, затова ще ме разбереш, като казвам, че живеем във време, което твърде много напомня Древния Рим в края на четвърти век след Христа. Нашата цивилизация още е непокътната. Удобствата ни са по-големи от когато и да било. Обаче волята ни се руши. Липсва ни смелост и решимост да се защитаваме. А наоколо се спуска Средновековието и пълзи към нас. Враговете ни дебнат, народите им са готови да действат. Те усещат нашата слабост и само чакат удобния момент, за да нанесат удар.
Красноречието му звучеше достатъчно важно, но на Карвър се стори лицемерно, защото идваше от мъж, седнал в луксозен ресторант, а не от воин, застанал на предната линия.
— Ти се отказа от военната си кариера — отговори жлъчно той. — Спря да се сражаваш. Как може да обвиняваш нас, че не правим достатъчно?
Карвър усети как за секунда Вермюлен настръхна от това нападение срещу неговото самолюбие, но скоро си възвърна самообладанието.
— Напротив, аз напуснах американската армия точно защото нашите големци от отбраната и външната политика не бяха готови да водят необходимата битка, която според мен ще определи съдбата на Запада: борбата срещу радикалния ислям.
Това изненада Карвър.
— Ти да не си нещо като кръстоносец?
— Не, нищо подобно. Изобщо не искам война, но се страхувам, че тя предстои със или без мен. Започна в Афганистан. В момента се води в Чечения и бивша Югославия. Ислямските терористи искат да създадат радикална мюсюлманска държава в Косово, която да е готова да забие нож в мекия корем на Европа. Скоро де дойде редът на Щатите.
— Така ли мислиш? — подхвърли Карвър. — Какво общо има това с моето присъствие тук?
— Защото ти ще се сдобиеш с нещо, което много ми трябва за нашата битка. Освен това, като го вземеш, ще лишиш нашия враг от него. Ти дойде при мен с големи препоръки, така че нека ти направя едно сериозно предложение. Ще ми донесеш онова, което искам в непокътнат вид, и аз ще ти платя половин милион долара. Половината като предплата, в каквато форма ги искаш или в посочена от теб сметка.
— И какво точно искаш?
— Един документ. Не ме питай какво съдържа, защото няма да ти кажа. Единственото, което мога да кажа, е, че той може да се окаже много важен за опазването на мира в света.
Карвър се престори на безразличен, както би се държал и истинският Уинтър.
— Казваш го така, сякаш трябва да ми пука. Къде се намира този документ?
Вермюлен се наведе към него и сниши гласа си.