— Сложен е в кафяв картонен плик, запечатан с восъчен печат. Този печат трябва да е непокътнат, когато ми го донесеш, защото иначе ще откажа да ти изплатя останалата част от парите. Този плик в момента се съхранява в сейфа на една къща, която се намира на тридесетина километра оттук, в хълмовете на село, наречено Турет–сюр–Луп. Разположено е на запад от град Венс. Къщата се охранява от въоръжени мъже и обучени кучета, както и детектори за движение вътре в сградата и отвън. Има аларма на приземния етаж и прозорците. Нямам информация за модела на сейфа и какво точно е устройството й ключалката. Комбинацията, ако има такава, също е неизвестна. По-добре е да предположим, че освен от комбинация е защитен и от скенер на отпечатъците или очите. Обитателите на къщата са етнически грузинци, които иначе живеят и действат в Русия. Водачът им се казва Баграт Баладзе. Той не обича да остава дълго на едно място, затова неговите хора и документът ще бъдат на това място през следващите деветдесет и шест часа. Максимум, а е много вероятно и за по-кратко. Не знам къде планират да отидат от тук и не мога да съм уверен, че ще успеем да ги проследим. Това означава, че работата трябва да се свърши сега. Интересува ли те?
Карвър нямаше вид на много впечатлен.
— Не съм сигурен. Виж, аз обичам да планирам работата си предварително, и то изчерпателно. Това може да отнеме седмици и дори месеци. Изчерпателното планиране предотвратява тъпите грешки. Затова сега седя тук с теб, а не гния в някоя килия.
— Същите принципи важат в армията — съгласи се Вермюлен, който отново заговори нормално. — Обаче има моменти, когато бързината е по-важна. И това е един от тях. И така, можеш ли да го направиш, или трябва да потърся друг изпълнител?
— Зависи. Разкажи ми за къщата, където са отседнали тези задници.
— В чантата има по дробни планове.
— Въпреки това ми разкажи най-важното.
— Разположението е типично за ваканционните къщи в околността. Това е стара ферма, наскоро обновена. Дори още не е на официалния пазар с имоти под наем. Или поне не официално.
— Значи строителите току–що са се изнесли?
— Така мисля.
— Добре, това може да се окаже полезно. Кажи няколко думи за разположението. Колко е голям парцелът? Има ли други сгради наблизо? Каква е топографията, има ли удобни прикрития като дървета, храсти, скали и подобни.
— Имотът се намира в източния край на селото. Избран е заради усамотението и отдалечеността си. Няма други къщи в радиус от сто и петдесет метра. Парцелът заема около хектар, което ще рече два акра и половина. Намира се в подножието на хълм с височина около хиляда и триста метра…
— Във Великобритания това минава за планина — прекъсна го Карвър.
— Е, за мен е просто хълм — отговори Вермюлен. — Нарича се Пюи дьо Турет и гледа на юг към морето. Къщата е построена върху най-високата част на имота, за да има по-хубава гледка. Отпред има басейн. От къщата се спуска черен път до най-близкото шосе. Пред нея и около басейна има дървета, иначе имотът е на практика гол, за да нямат евентуалните нападатели прикритие, а защитниците да имат чиста огнева линия. Обаче над къщата откъм хълма има горичка и храсталаци. Ако бях на твое място, щях да установя наблюдателния си пункт там.
Карвър възнамеряваше да направи същото.
— Звучи ми разумно — каза той.
Чинията на Карвър беше празна. Той я отмести настрана и след това за изненада на Вермюлен стана.
— Добре, дай ми десет минути — каза той. — Аз отивам да се поразходя. Помага ми да мисля. Когато се върна, ще ти кажа дали мога да свърша работата, от какво ще имам нужда и колко ще струва.
— Аз вече назовах цената.
— Обаче аз не я приех. До скоро.
56.
Карвър мина покрай басейна, заобиколен от празни лежанки, и пое нагоре по пътеката из гората, която заобикаляше парцела на хотела. Беше отсъствал малко повече от единадесет минути.
— Е? — попита Вермюлен, когато той се отпусна на стола си.
— Ще стане, но цената е милион, и то лири стерлинги. Начинът на заплащане остава същият. Половината сега, а другата при доставката на стоката. Аз дойдох със самолет, защото очаквах само да направим срещата. Така че не нося нужната екипировка за задачата. Някои неща мога да си набавя сам, но други ще трябва ти да намериш.
Вермюлен се огледа, за да провери не ги ли подслушва някой.
— За какво говорим? Оръжия, специализирано оборудване?
— Такива неща — кимна Карвър. — Имам нужда от многозаряден гранатомет калибър четиридесет милиметра. За предпочитане „MGL Марк Уан“. Искам шест газови гранати със сълзотворен газ и три звуково–светлинни гранати М84. Петдесетсантиметрова сгъваема палка, олекотена бронежилетка, боен противогаз и двадесет и петмилиграмови таблетки валиум…