— Ако се тревожите или се страхувате, че може да ви се случи нещо лошо, моля, успокойте се. Сега времената са други. Вече не сме сталинисти.
Новак се успокои малко.
— А за основно блюдо ви препоръчвам тафелшпиц, варено говеждо, картофено пюре, спаначено пюре, ябълков сос. Казват, че е най-добрият във Виена. Всъщност вие трябва да знаете това по-добре, защото сте местен. Предлагам да не говорим по работа, докато се храним. Нека си поприказваме за старите времена… когато работехте за американците.
Единственото, което Новак успя да направи, беше да не избълва хапката си от пилешко филе върху своята събеседница. Той сдъвка и преглътна месото, като през цялото време се опитваше да измисли някакъв отговор.
Жуковская обаче го изпревари и първа заговори:
— Хайде, хайде, нима сте ни смятали за толкова некадърни? Разбира се, че знаехме. Обаче ни устройваше да не ви видим сметката. Вие бяхте доверен източник, защото искрено вярвахте, че информацията, която предавате, е истинска. Страхувам се, че голяма част от нея не беше. Погрижихме се за това. Така че вместо да ни навредите, както сте се надявали, всъщност вие сте помагали на Съветския съюз, като сте заблуждавали нашите неприятели… О, чашата ви е празна. Да повикам ли келнера по вината, за да ви я напълни?
Най-накрая Новак си върна дар слово:
— Кога разбрахте?
— Тогава бях само младши офицер, затова научих едва по-късно. Но моите началници научиха за вашето предателство още при първия ви нервен опит да се свържете с американците.
— Боже мили… Колко дълбоко бяхте проникнали във Военната разузнавателна агенция?
— Успяхме да изнудим някои офицери, а на други плащахме. Неколцина работеха за нас по идеологически причини. Но общата бройка не беше голяма. Определено под дузина. Вашият водещ офицер Вермюлен винаги е бил верен на родината си. И той, и вие бяхте напълно искрени в онова, което вършехте. За нас това беше важно.
— Защо поискахте да се срещнем?
Жуковская отмести встрани недоядена хапка препечен хляб с масло и хайвер.
— Добре, ако така предпочитате, нека поговорим по работа, а после ще ядем. Може би наистина е по-добре. И тъй… Какво обсъждахте с Вермюлен в операта?
— Нищо особено. Не го бях виждал от години. А и не си падам кой знае колко по опери.
Жуковская направи болезнена гримаса.
— Господин Новак, ще ви помоля да не ни подценявате отново. Вие гледахте „Дон Жуан“ във Виенската опера. Разговаряхте с Вермюлен в бара преди представлението. Затова ще ви попитам отново, защо се срещнахте? Какво обсъждахте? Свързвахте ли се тогава? Освен това ще повторя, ако сте откровен с мен, можем да се държим като цивилизовани хора. А ако не… хайде да не си разваляме вечерята, като мислим за тази възможност.
Новак остана безразличен към нейната заплаха. По негово мнение той вече беше мъртвец. Единствената достойна постъпка в живота му — неговата лична битка срещу съветската окупация на страната му, се оказа измама. Вместо да подпомогне каузата на свободата, той вероятно й беше навредил. А сега колебливият му опит да предотврати попадането на списъка с бомбите в погрешни ръце започна да се разплита пред очите му.
Разбира се, той можеше да направи последен жест на саможертва. Можеше да откаже да признае каквото и да било и да остави руснаците да се опитат да изтръгнат тайната му с бой. Може би щеше да издържи достатъчно дълго, за да даде време на Вермюлен да направи нужното. Но тази съпротива изискваше усилия и психическа енергия, за да устои, и внезапно той осъзна с болка, че вече нямаше сили за подобен подвиг. Защо да се преструва повече?
Новак повика келнера по вината.
— Искам бутилка червено бордо. Нещо, което да ми остави спомен за цял живот. Цената няма значение.
Сомелието, който много добре знаеше кой плаща сметката, стрелна поглед към рускинята. Тя кимна леко в знак на съгласие, преди той да изпълни желанието на Новак.
— В такъв случай, господине, аз бих ви препоръчал „Ла Мисион От–Брион“ от 1982 година. Прекрасна реколта на един от известните замъци. Мисля, че ще имате едно почти духовно преживяване.
По лицето на Новак плъзна уморена усмивка.
— Духовно преживяване, а? Добре тогава, нека е „От–Брион“.