— Ние знаем местоположението на документа, който е от огромна политическа и военна важност за родината — завърши тя. — Затова трябва веднага да изработим план за отнемането му.
Директорът не беше оцелял в живот изтъкан от тайни, вътрешни дрязги и често смъртоносни смени на партийни началници, взимайки прибързани решения, без да е предвидил всички възможни последствия.
— Можем ли да бъдем наистина сигурни, че списъкът съществува и че е толкова важен, колкото Новак твърди? Разполагането на оръжията се извърши под контрола на КГБ, тяхното местоположение е известно само на нас — поне засега — и аз не съм чувал подобен документ да липсва от нашия архив. Предполагам, но само на теория, че от Министерството на отбраната може да са намерили начин да откраднат или да преснимат нашата документация… — Той замълча, за да обмисли тревожната възможност друго ведомство да е надхитрило командваното от него, макар и само временно. — Във всеки случай Новак е предател и печалбар, така че няма особени причини да му вярваме.
— Да, другарю директор, това е така и при други обстоятелства бих се съгласила с вашето мнение. Но седях на по-малко от два метра от него и съм сигурна, че каза истината.
— Женска интуиция? — презрително изсумтя директорът на ФСБ.
— Не, другарю. Двадесет и пет години опит в провеждането на разпити.
— Добре, нека предположим, че този списък е толкова опасен, колкото вие твърдите. Тогава възниква съвсем различен проблем. Той се намира на територията на суверенна държава и ние не бихме искали да предизвикаме дипломатически скандал, като предприемем въоръжено нападение срещу банда криминални престъпници, които освен това имат предимството да защитават укрепена позиция.
Жуковская обори това:
— Другарю директор, та ние през цялото време провеждаме въоръжени операции в чужди държави…
— Да, например скорошният ви провал в Женева — озъби се нейният началник. — Нашата операция по замитане на следите може и да е убедила местната полиция, но не мислете, че нашите врагове са се хванали. Избраните оперативни работници бяха твърде лесни за разпознаване като наши служители. Имаме обаче и друго затруднение. Както знаете, в момента всички правителствени институции са изправени пред бюджетни ограничения. Ние не правим изключение.
— Това е много тъжно — измърмори Жуковская, която искаше да го откъсне от любимата му тема и да го върне към въпроса, — но не виждам никаква връзка.
— Връзката, другарко заместник–директор, е, че няма с какво да платя операцията, за която настоявате. Вече финансирах една тайна операция заради вас…
— Която доведе до откриването на Новак и информацията за документа… Заради която трябваше да изпратим хора в Америка и Швейцария, да изградим контакти из цяла Европца, да не говорим за разходите по легендирането на госпожица Петрова, включващи купуването на дрехи, които нито една обикновена руска жена не може да си позволи. Както и прахосването на долари по козметични и фризьорски салони…
Докато възрастният другар мърмореше, по лицето на Жуковская бавно плъзна усмивка. Току–що й беше хрумнал начин как да осъществи операцията, да вземе документа, да икономиса пари на държавата, и то така, че да може да отрече всичко, ако нещо се прецака. Както и да изложи здраво стария динозавър, който стоеше на пътя й към директорското кресло.
— Вашата официална заповед гласи да не очаквам никаква помощ от агенцията по този въпрос? — попита тя послушно.
— Точно така — изръмжа директорът. — А що се отнася до госпожица Петрова, удивен съм, че сте готова да имате нещо общо с нея, като се има предвид каква роля е изиграла за смъртта на вашия съпруг. Ако бях на ваше място, щях да си доставя удоволствието да я ликвидирам.
— Когато му дойде времето, може би ще го направя. Засега ми стига да използвам нейния талант в наша полза.
За първи път гласът на директора беше изпълнен с искрено възхищение:
— Скъпа, дори за вас това наистина е забележително хладнокръвие.
Разпети петък
63.
Беше поредната съвършена провансалска утрин. Карвър пресрещна грохналата камионетка на хлебаря на пътя на около километър и половина от къщата и му махна с палец, за да го вземе на автостоп. Камионетката се понесе с пухтене и тракане нагоре към портата. Бандитът, когото той беше прекръстил на Ринго, се появи на автомобилната алея и им махна да спрат. С щръкналите изпод деколтето на тениската му черни завити косми на гърдите и гърба, отблизо той изглеждаше още по-непривлекателен. Но пък носеше пушка — помпа и начинът, по който я носеше напряко на корема — прикладът в сгъвката на лакътя на дясната ръка, показалец на спусъка и насочено към земята дуло, показваше, че някой го беше научил как се прави.