Ринго се вторачи в хлебаря, пренебрегвайки любезния му поздрав „Добрутро, гос’ине“, сякаш никога досега не го беше виждал, и само пошавна многозначително с пръсти, като посочи ключовете, за да му бъдат предадени.
Щом на камионетката беше отнета възможността да потегли, той заобиколи и отвори задните врати. С безкрайна подозрителност започна да оглежда купчините франзели, кръглите самуни, сладкиши, баници с плодове и кроасани, подредени в задната част на колата. Ринго сякаш беше имунизиран към съблазните на кафявите корички, изкусителните пълнежи и прекрасните аромати, които се носеха от товарния отсек. Според него във всеки кроасан с шоколад можеше да има скрита бомба, а в баниците — гранати. Той надникна и в найлоновите торбички, пълни с пиене, месо и зеленчуци. Най-накрая се увери, че съдържанието на товарния отсек не представлява опасност, освен за артериите и нервните клетки на хората, които щяха да го погълнат.
Дебеловратият гангстер затвори задните врати и продължи обиколката на камионетката. Когато стигна до вратата откъм мястото на пътника, показа жест на Карвър да свали стъклото. Той го направи, а дебеловратият се наведе, пъхна цевта на пушката през отвора и се вторачи право в лицето му.
Слетите вежди на Ринго се събраха още по-плътно, когато той смръщи чело в опит да прецени опасността, която представляваше непознатият, облечен в бял бояджийски гащеризон. Той отстъпи крачка назад и застана при края на вратата, гледайки да си осигури чиста огнева линия, и след това махна на Карвър да излезе от камионетката.
Той се подчини и излезе в огряната от слънцето автомобилна алея и ароматния въздух, вдигна ръце, както би направил всеки невинен човек, когато срещне мъж с насочена пушка. Грузинецът посочи с цевта ленената торба с презрамка, която лежеше на пода пред пътническата седалка. Очевидно искаше Карвър да я вдигне и той се подчини, като изпълни иначе простата задача на бавни отчетливи етапи, сякаш искаше да каже, че не се готви да направи нищо лошо. Когато отново се изправи, вече с торбата в ръка, той я отвори за проверка. В нея имаше две кутии боя, едната неотваряна, пълна с прозрачен лак, а втората — пълна с парцали. Освен двете кутии в торбата имаше и три бояджийски четки с различни размери, както и голяма бутилка разредител, пликче картофен чипс, малка стъклена бутилка, пълна с портокалова напитка, както и пакетче от восъчна хартия.
— Сандвичи за обяд — обясни той и го извади, макар да се съмняваше, че пазачът знае и дума френски, но въпреки това продължи. — Дойдох да боядисвам. Моят шеф каза, че дървените части в кухнята и всекидневната се нуждаят от освежаване. Каза, че е говорил с типа, който е наел къщата… Разбираш ли?
Ринго продължаваше да го гледа вторачено, докато вадеше телефона и натисна бутона за бързо избиране. След това проведе къс разговор на език, който Карвър никога не беше чувал, но предположи, че сигурно е грузински. След това кимна на Карвър да се качи на камионетката и махна на хлебаря да кара към къщата. Пекарят запали шумния двигател и потеглиха отново нагоре по алеята към къщата, завиха зад сградата и спряха на паркинга отзад. Хлебарят слезе, отвори задните врати и понесе няколко торби с провизии към кухненската врата. Докато вървеше, погледна изнервено двете кучета, които стояха до телената ограда, оформяща клетката им, и ръмжаха и лаеха, докато той чукаше на вратата. Тя се отвори и брюнетката Йоко надникна през отвора. Тя извика на кучетата, които престанаха да лаят, но продължиха заплашително да ръмжат, въпреки че се отдръпнаха няколко крачки назад от оградата. След това направи път на хлебаря да влезе в къщата.
Карвър изостана, сякаш изчаквайки удобен момент да си каже репликите. Стоеше на около четири и половина метра от кухненската врата, близо до купчината дърва за огрев, наредени под специалния метален заслон. Огледа се и когато видя, че никой не го наблюдава, клекна до купчината цепеници, подпрени на задната стена на къщата, и отвори торбата.