През следващите няколко секунди извърши няколко бързи и точни действия. Първо извади малкия пакет със сандвичи и го сложи в джоба си. После внимателно измъкна една цепеница от купчината, сякаш вадеше клечка от кула, издигната от кибритени клечки, и пъхна в отвора пакета с чипс и бутилката с портокалова напитка. Ленената торба беше издърпана в сянката на заслона до задната стена на къщата. Карвър я остави отворена с бутилката разтворител, поставена върху пълната с парцали кутия от боя. След това влезе през кухненската врата. Вътре пекарят точно беше извадил една кутия с пасти и я отвори пред Йоко, за да ги опита. Карвър застана на прага и щом се увери, че никой не го гледа, отвори пакета със сандвичите и ги запрати в кучешката клетка, където бяха погълнати на мига. Той остана на мястото си, като жената избираше, а пекарят отбелязваше в бележника си избора, а после тръгна към камионетката си, за да върне кутията.
Когато дойде неговият ред да заговори, Карвър де същото объркано обяснение за своето присъствие, както на пазача на портата. В началото Йоко имаше озадачен вид, но после се разтревожи. Няколко пъти погледна към вътрешността на къщата, чудейки се дали си заслужава да буди началството заради това. За радост на Карвър реши, че не си заслужава, и започна да го гони да си върви, като бърбореше нещо неразбираемо.
Той разбра намека и се върна при камионетката, където чакаше хлебарят с усмивка на лицето. Радостната усмивка на мъж, който току–що е видял как негов събрат е нахокан от гневна жена. Когато седна на пътническата седалка, Карвър поклати глава и изду презрително бузи.
— Жените са непредвидими, нали така? — въздъхна той.
Хлебарят се изсмя високо, след което запали двигателя и камионетката запухтя надолу по хълма.
64.
Иван Сергеевич Платонов, известен на всички като Платон, беше човекът, на когото бяха поверили разширяването на дейността на Подолския криминален клан в Западна Европа. Той си беше легнал с една от жените, чиито тела носеха по-голямата част от печалбите на бандата, когато се обади Олга Жуковская.
— Иван Сергеевич, как сте?
— Благодаря, много добре. А вие как сте?
— Също много добре. Моят съпруг винаги е говорил с топлота за вас…
— Беше велик човек. Моите съболезнования. Надявам се, че получихте венеца.
— Да, беше много впечатляващ. Да не прекъсвам нещо важно?
Момичето се събуди, прозя се широко и покорно започна да плъзга ръка към чатала на Платон. Той я отблъсна.
— Не. Какво мога да направя за вас?
— Искам нещо да бъде взето, или по-точно, върнато.
Платон слушаше внимателно, като от време на време задаваше въпроси, докато заместник–директорката му обясняваше за липсващия документ, собственост на руския народ, който в момента се намира в сейфа на къща в Южна Франция на около деветстотин километра от мястото, където той се намираше. Къщата се охранявала от четирима грузинци начело с дребния бандитски главатар Баграт Баладзе. През следващите двадесет и четири часа документът щял да бъде продаден или на някой мръсен арабски терорист, или откраднат от агентите на един още по-неприятен американец, ако Платон и неговите хора не успеят първи да се доберат до него.
— В миналото сте се сражавали за Родината — добави Жуковская. — Сега тя ви призовава да изпълните една не по-малко важна мисия.
В гласа й трептеше много изкусителна нотка. Казаното не прозвуча като заповед на старши офицер, а по-скоро като молба на слаба жена, отправена към могъщ воин.
Обаче Платон не се поддаде.
— Разбира се, продължавам да съм патриот — отговори той — и дори сега, когато живея като мирен бизнесмен, съм готов да изпълня дълга си. Но ще има разходи. Може да загинат хора, чиито семейства трябва да бъдат осигурени.
— Разбира се, че трябва да бъдете възмезден — съгласи се тя. — Нали си спомняте, че моят съпруг произвеждаше определено оръжие от името на държавата?
Платон знаеше това много добре. Жуковский бе натрупал богатство, продавайки мини из цял свят, докато онази английска принцеса не започна да си тика носа в неговия бизнес. Това й докара смъртта… както и на него. От тогава политическият натиск срещу мините се беше засилил неимоверно и сега те гниеха из складове, разпръснати по цялата територия на Русия. Обаче нелегалното търсене не намаляваше. Напротив, продаваха се с хиляди, като всяка една носеше чиста печалба от триста долара. Американски. Ако Платон уредеше концесията, можеха да се спечелят милиарди.