По обед температурата се беше вдигнала до двадесет и няколко градуса. Жените се печаха на слънцето с упорството на северноевропейци, които най-сетне са се измъкнали от лапите на студената и мрачна зима. Мъжете се мотаеха голи до кръста с торсове, покрити с татуировки — основен показател за мястото им в йерархията и част от културата на подземния свят в Русия. Кучетата мързелуваха в клетката. Причината обаче не беше толкова в слънцето, което загряваше козината им, а в голямото количество стрит валиум, по 50 милиграма за всяко, смесен с пастета, дебело намазан върху сандвичите, чрез които вече беше попаднал в тяхното кръвообращение.
Хората обядваха късно, в два и нещо следобед. С храната доста пийнаха. В три и половина Джордж пое втората смяна при портата. Баграт и Линда се прибраха вътре, за да се изчукат и да подремнат. Всички останали се бяха натъркаляли полузаспали около басейна. Точно тогава Карвър видя първите струйки дим да се вдигат от неговата ленена торба.
Той изпрати есемес на Вермюлен с текст: „Доставка в 19 часа, както беше планирано“. Изписа текста изцяло. Смяташе писането на съобщения за доста инфантилно занимание и предположи, че един генерал от резерва мисли същото. Съмняваше се, че някога преди му се е налагало да чете текстови съобщения.
Когато свърши, пламъкът вече се виждаше ясно. Беше намазал вътрешността на торбата с ленено масло, за да увеличи ефекта. Щом се появи първият пламък, скоро щяха да го последват и други.
Изведнъж се чу остър пукот, стъклото на бутилката с разредител се пръсна и той избухна в пламъци. После настъпи верижна реакция. Пламъците, подхранвани от разредителя, лизнаха пликчето с чипс, то избухна с пукот и висок пламък подобно на фойерверк. Това доведе до пръскането на бутилката с оранжевата течност в пламък от ацетон и захар, който от своя страна подпали сухите като барут цепеници.
Карвър вече си беше сложил бронежилетката с препасан под нея пистолет. Заредения гранатомет бе преметнал през рамо. В единия му джоб лежеше палката, а ушите му бяха здраво запушени с восъчните тапи за уши. В ръцете, които бяха защитени от плътно прилепнали кожени ръкавици, държеше противогаза. Него щеше да сложи последен.
Заслонът за цепеници вече гореше бурно, пламъците танцуваха нагоре по задната стена на къщата. Прозорецът на първия етаж беше отворен и пламъците подпалиха отворените дървени капаци на прозорците, черчеветата и найлоновите пердета, които се полюшваха от горещите вълни. Оттам огънят се прехвърли безшумно като крадец в помещението отвъд. Дървените греди в краищата на покрития с керемиди покрив започнаха да тлеят. Не след дълго и те щяха да се включат в пожара.
66.
Пазачът долу при портата първи разбра какво става. Карвър наблюдаваше действията на Джордж, който щом видя пушека, издигащ се иззад къщата, хукна нагоре по алеята, крещейки с пълно гърло. Проснатият край басейна Пол бавно се повдигна на лакът, за да разбере каква е тази шумотевица, остана като вкаменен, докато осъзнае какво виждат очите му, и след това скочи на крака и ревна на Ринго да се събуди. Йоко започна да пищи. Тримата мъже се втурнаха към задната част на къщата. За няколко секунди изчезнаха от погледа на Карвър, но скоро се появиха зад къщата, откъдето сочеха огъня, отдръпваха се назад от пламъците и си крещяха взаимно.
Един от прозорците над кухнята се отвори и Баграт надникна, за да види какво става. Карвър забеляза ужасеното му изражение, когато съзря пожара, и как то стана паническо, щом очите на грузинеца попаднаха на газовите бутилки под него. Ако те гръмнеха, можеха да съборят половината сграда. Той закрещя някакви заповеди на тримата мъже, хвърли комплект ключове на земята пред тях и изчезна в стаята.
Целият план на Карвър зависеше от това какво щеше да предприеме Баграт сега, но той нямаше време да чака и да види, а трябваше да действа и да се моли логиката на грузинеца да бъде като неговата собствена.
Долу под него групичката се беше разделила на две. Двама от мъжете трескаво се опитваха да откачат газовите бутилки и да ги махнат от пътя на пламъците. Това не беше хубаво. Карвър искаше за тяхно добро, а и за негово, мъжете да се махнат. Той беше предположил, че ще изтичат пред къщата, за да избягат от горещината на пламъците. Пол вдигна ключовете от земята и хукна към мицубишито. Карвър беше планирал да удари грузинците, когато се съберат на група пред фасадата на горящата сграда, както всички нормални хора биха направили.