Сега трябваше набързо да преработи плана.
Той си сложи противогаза и хукна колкото може по-бързо надолу по хълма през храсталаците, защото знаеше, че вниманието на мъжете ще бъде изцяло приковано от огъня. Насочи се към стената около парцела, защото искаше да излезе някъде между газовите бутилки и покрития паркинг, или с други думи, точно срещу пламъците. Стената беше висока около два метра и Карвър се почувства както някога в курса по нападение на морската пехота. Той подскочи, хвана се за горния край, помогна си с крака и след като се прехвърли през нея, скочи от другата страна.
В мига, в който краката му докоснаха земята, стреля два пъти. Първият изстрел беше насочен към джипката, а вторият срещу газовите бутилки. От гранатите изскочиха две дебели струи бял газ, който скоро обгърна тримата мъже и започна да пари на очите и да дере гърлата им. Грузинците взеха да залитат, замаяни и дезориентирани, с повици за повръщане. Точно тогава от дима се появи Карвър, размахал разтегаемата полицейска палка, и започна с безпощадна бруталност да я стоварва по техните черепи и вратове.
Първата му мишена бяха мъжете край газовите бутилки. Когато те бяха повалени в безсъзнание, той се втурна към този при колата и го свали на колене с няколко удара. Мъжът се стовари на земята, задавен от суха кашлица и повици за повръщане. Карвър го приспа с един жесток ритник в главата.
Обаче къде бяха останали ключовете? Не бяха в ръцете на мъжа, нито на автомобилното табло. Трябваше да се отпусне на колене и да напрегне очи през прозрачната пластмаса на предната част, докато ръцете му шареха по прахоляка и строителните отпадъци. След известно време, което му се стори цяла вечност, напипа пластмасовата топка на ключа, изправи се и тръгна към шогуна.
Запали двигателя и с пълна газ се понесе по алеята, зави надясно и спря сред облак прах на малката площадка пред главния вход. Там чакаше Баграт едно с двете жени. Йоко още беше по банските, с които се бе излежавала край басейна. Линда беше избягала от спалнята само по прашки и чаршаф, с който се беше наметнала. Баграт беше само малко по-добре облечен. Гол до кръста, с джинси и бос, в дясната си ръка стискаше пистолет. Добрата новина за Карвър беше куфарчето, което бе закачено с верига към китката на лявата.
Видя го веднага щом зави зад ъгъла, и се сети какво трябва да направи. С едната си ръка нави волана на джипа и едновременно наби спирачки. Мицубишито поднесе сред облак прах и чакъл и накрая спря. Едновременно с това Карвър измъкна от джоба си една от звуково–светлинните гранати, изтегли игличката със зъби и запрати шестоъгълната тръба с перфорирани в нея отвори от прозореца на колата, като същевременно се приведе и здраво стисна очи.
Британските спецчасти, за които тези гранати бяха специално създадени като средство за освобождаване на заложници, винаги са ги наричали „блясък и трясък“. Наименование, което съвсем точно описва действието им. Гранатата избухна пред тримата грузинци в облак от прахоляк и толкова ярка светлина, колкото от светнали едновременно сто хиляди стандартни шейсетватови крушки само на метри от незащитени очи. В същото време се чу трясък, осем пъти по-силен от шума, предизвикан от турбините на осем изтребителя. Карвър очакваше това въздействие и беше взел предпазни мерки, но дори той се замая за няколко секунди. Баграт и жените бяха като посечени.
Те двете седяха на земята с изражения на зомбита и невиждащи очи. Чаршафът на Линда беше паднал, но не й пукаше или пък не съзнаваше голотата си.
Баграт не беше по-добре. Стоеше на колене и се опитваше да се изправи на крака, но изглежда те отказваха да му се подчинят. Пистолетът му описваше кръгове насам–натам, докато той въртеше горната част на тялото си, опитвайки се слепешком да атакува своя нападател. Внезапно произведе изстрел и куршумът разби задното стъкло на шогуна. Карвър скоро се съвзе, отвори вратата и се хвърли на земята. После бързо запълзя по чакъла към Баграт, опитвайки се да не се надига, докато грузинецът стреля още три пъти напосоки. Един от куршумите изсвири над главата на Карвър. Друг рикошира от стъпалата, които водеха към басейна. Третият се заби в гърлото на Линда, разкъса дихателната й тръба и заседна в гръбнака. Силата на удара я повали по гръб и тя остана да лежи безпомощно, докато кръвта й бликаше от зейналата гъргореща рана като вода от дихателния отвор на кит.